Умората се описва като състояние на намалена мускулна сила, намален капацитет за изпълнение на ежедневните задачи или субективното изживяване на усещане за изтощение, умора, слабост или недостиг на енергия.

 

Умората е субективно усещане, като съществуват популационни проучвания, в които при здрави лица умората може да съществува като оплакване при 20–25% от тях. Въпреки това умората може да бъде симптом на множество ендокринни нарушения, някои от които са често срещани в общността. Задълбочено снетата анамнеза (история на заболяването) и насоченото провеждане на изследвания могат да предположат вероятната причина за умора. Препоръчителните първоначални изследвания, които е добре да се проведат при човек с оплаквания от умора следва да включват:


 

  • Кръвна глюкоза,
  • Калций,
  • Чернодробни ензими,
  • Пълна кръвна картина и СУЕ,
  • Креатин фосфокиназа,
  • ТСХ и
  • Тест за ХИВ.

Ендокринни заболявания, асоцииращи се с умора:

  1. Чести: захарен диабет; хипотиреоидизъм; хипертиреоидизъм; хипогонадизъм;
  2. Редки: хипокортицизъм (болест на Адисон); дефицит на растежен хормон; резистентност към глюкокортикоидите.

Захарен диабет

Захарният диабет е едно от най-честите метаболитни заболявания, характеризиращо се с повишена кръвна захар. Причината за изявата му са намаление на инсулиновата секреция от панкреаса, нарушение в инсулиновото действие или комбинация от двете. 

 

Известно е, че съществуват два основни вида захарен диабет – тип 1 и тип 2. Захарен диабет тип 1 е с автоимунна генеза и при него изявата на заболяването не остава незабелязана. Пациентът съобщава за оплаквания от умора, повишена жажда, често уриниране, съхнене на устата и редукция на тегло. Нерядко заболяването може да се диагностицира с изява на едно от острите състояния на захарния диабет – диабетна кетоацидоза. 

 

Захарният диабет тип 2 протича далеч по-тихо и нерядко установяването му може да бъде случайно в хода на друг вид заболяване или при профилактични изследвания. И тук, умората, като неспецифично оплакване, може да персистирала с месеци преди откриването на заболяването. 

 

Изследването на нива на кръвна захар на гладно или провеждане на тест с обременяване с глюкоза – орален глюкозо-толерантен тест или изследване на гликиран хемоглобин ще установи дали умората е свързана със захарен диабет.

 

Заболявания на щитовидната жлеза

Умората може да бъде проява на заболяване на щитовидната жлеза, като тя може да е налице както при намалената функция на жлезата (хипотиреоидизъм), така и при повишена функция (хипертиреоидизъм).

 

Хипотиреоидизмът е чест ендокринен проблем, особено сред жените. Днес най-честата причина обуславяща го е автоимунният тиреоидит или познат още като тиреоидит на Хашимото. В миналото, преди въвеждането на йодната профилактика – най-честата причина за хипотиреоидизма е била така нар. ендемична гуша в резултат на йоден дефицит. Други съпътсващи оплаквания при хипотиреоидизъм може да са: наддаване на тегло, суха кожа, зиморничавост, жълтеникав цвят на кожата, косопад, дрезгав глас, гуша, забавени рефлекси, несъгласувано движение на крайниците (атаксия), запек, нарушение на паметта и концентрацията, депресия, менструални нарушения и стерилитет, миалгии, хиперлипидемия, брадикардия, микседемен оток на тъканите.

 

Хипертиреоидизмът най-често може да бъде обусловен от автоимунно заболяване на щитовидната жлеза – най-често Базедова болест или токсичен единичен възел, или полинодозна гуша. Състоянията, характеризиращи се с тиреотксикоза, без реално наличие на повишена функция на щитовидната жлеза най-често са: подостър тиреоидит, постпартален тиреоидит, амиодарон-индуцирана тиреотоксикоза и с ятрогенна генеза – от свръхприем на щитовидни хормони.

 

Хипертиреоидизъм и тиреотоксикозата обичайно, освен лесна умора водят и до други оплаквания като повишена нервност, емоционална лабилност, повишено изпотяване, непоносимост към топлина, съцебиене, задух при физическо усилие, загуба на тегло при повишен апетит, косопад, диарични изхождания, отоци по долни крайници, нарушение на съня, менструални нарушения и намалено либидо.

 

Изследването на нивата на ТСХ, ФТ4 и ФТ3 ще даде отговор на това: „Налице ли е дисфункция в щитовидната жлеза?“. При хипотиреоидизъм се очаква следната констелация: ТСХ повишен, ФТ4 – нормален (при субклиничните форми) или нисък, а ФТ3 няма диагностична стойност. При хипертиреоидизъм и тиреотоксикоза ТСХ следва да е нисък, ФТ4 – повишен или нормален (при субклиничните форми), ФТ3 има смисъл да бъде изследван, защото не рядко са т.нар. Т3-токсикози с преобладаващо повишени нива на ФТ3.