Улцерозният колит спада към групата на т.нар. инфламаторни интестинални заболявания (IBD – Inflammatory Bowel Disease) заедно с болестта на Крон. Характерно за двете заболявания е, че се наблюдава хронично автоимунно възпаление на интестиналната лигавица. За разлика от Крон, където засягането е трансмурално по цялата дебелина на чревната стена, при улцерозния колит засягането е само на мукозата. Болестта на Крон може да засегне всеки един сегмент от устата до ануса, докато при улцерозния колит е засегнато само дебелото черво. При болестта на Крон по-често се засяга терминалния илеум. При улцерозния колит има също различни форми – улцерозен проктит (най-честата и лекар форма), проктосигмоидит и панколит.
Характерно за двете състояния е, че има редуване на релапс периоди (flare ups – обостряне) с ремисия. Веднъж влезли в ремисия пациентите могат с години да нямат оплаквания. Релапс периодите се тригерират обикновено от различни фактори – психологичен стрес, пикантна храна, мляко и млечни продукти, ядки, бобови храни, инфекции и много др.
Диагнозата се поставя ендоскопски чрез фиброколоноскопия. Лечението е на няколко нива – 5-аминосалицилати, кортикостероиди, имуносупресори и съвременната терапия моноклонални антитела. Хирургичното лечение е чрез резекция на част от червото и се налага при до 90% от пациентите с Крон в даден етап и до 50% при пациентите с улцерозен колит в определен момент от живота.
Екип изследователи от медицинското училище към Станфордския университет в Калифорния е идентифицирал нов микробиом, които липсва при определени хора и може би стои в основата на развитието на улцерозен колит при тях. Данните от новото проучване са публикувани в списанието Cell Host & Microbiome. Учените се надяват, че като възстановят функцията на липсващия микробиом могат да създадат по-ефективно и дефинитивно лечение на улцерозния колит.
При някои пациенти, които се подлагат на т.нар. J-shape pouch операция при улцерозен колит след това се наблюдава отново рецидив на заболяването. При пациенти с фамилна аденоматозна полипоза, при които също се прави същата операция, такъв феномен не се наблюдава. Екипът изследователи искал да установи каква е причината за тези различия, затова изследвал две групи пациенти – с ФАП и улцерозен колит. Те установили една ключва разлика при изследването на двете групи пациенти – при тези с ФАП била установена жлъчна киселина, която не присъствала при пациентите с улцерозен колит.
Изследователите установили още, че при пациентите с улцерозен колит липсвала една специфична бактерия, за разлика от другата група пациенти, в която тя присъствала – Ruminococcacceae. Това семейство бактерии е отговорно за превръщането на първичните жлъчни киселини във вторични.
Във фецеса на пациентите било установено, че при тези с улцерозен колит нямало превръщане на вторични жлъчни киселини. При по-нататъшни експерименти с животински модел, след суплементиране с липсващите вторични жлъчни киселини се наблюдавала редукция във възпалението. Тепърва екипът провежда ново проучване, в което да потвърди окончателно резултатите на подобрение. Новото откритие може да даде началото на ново лечение на интестиналните инфламаторни заболявания.
