Улцеративният колит е автоимунно възпалително интестинално заболяване, което засяга лигавицата на дебелото черво и причинява по хода му зони на възпалителни и улцеративни изменения. Симптомите на заболяването прогресират във времето, като се редуват епизоди на ремисия, които могат да продължават със седмици или месеци,  с рецидиви. Лечение към момента – няма, но с терапия на различни нива се постига дълготрайно задържане в ремисия.


В миналото се смяташе, че неправилната диета и повишените нива на срес стоят в етиологичната основа. Сега обаче е ясно, че тези фактори могат да влошат заболяването, но не и да го предизвикат. Счита се, че улцеративният колит има автоимунен характер и генетична предиспозиция. Не е установено някой от половете да е по-засегнат, но има възрастова зависимост – обикновено заболяването се развива преди трийсетгодишна възраст. По-често засегнати са хора от европеидната раса и еврейски ашкенази.


Симптомите могат да бъдат разделени на локални. екстраорганни и системни и включват:


  • Диарични чести позиви за дефекация, често съпроводени с гной или кръв, както и болки при дефекация;
  • Тенезъм;
  • Абдоминални болки;
  • Ректална болка и кървене;
  • Фебрилитет;
  • Загуба на тегло и анорексия;
  • Екстраорганните симптоми могат да включват артрит, улцеративни изменения в устната кухина, анемия, еритема нодозум.


В зависимост от локализацията на инфламаторните процеси, улцерозният колит се класифицира в няколко групи:

  • Улцеративен проктит – Най-често срещаната форма (засяга около 55% от пациентите), засегнат е ректумът, като често единственият симптом може да бъде ректално кървене. Тази форма се счита за най-лека.
  • Проктосигмоидит – засегнат е ректумът и сигмовидното дебело черво. Може да се наблюдава кървава диария с абдоминални болки и тенезъм.
  • Левостранен колит – засяга около 30% от пациентите. Възпалителната зона обхваща областта от ректума до низходящия колон. Наблюдава се левостранна болка с кървава диария и загуба на тегло.
  • Панколит –  се среща при около 15% от пациентите. Засегнатата зона включва целият колон и симптомите са осезаемо по-изразени.
  • При деца тенденцията е по-рядко да се наблюдава самостоятелно проктит, а зоната е по-екстензивна.


Диагнозата се поставя чрез колоноскопия и вземане на биопсичен материал за хистологично изследване; може да се ползва също само сигмоидоскопия. Биохимично като маркери за установяване на ремисия и рецидивни периоди се ползват C-реактивен протеин, левкоцити. Нова мярка е анализиране съдържанието на имуноглобулини, цитокини и др. в течност от „тотален“ гастро-интестинален лаваж. За  целта се прилагат перорално или чрез назогастрална сонда големи количества нерезорбируеми флуиди на базата на полиетилен гликол. Ползват се още компютърна томография, рентгенография, изследване за окултно кървене и др.


В диференциален план трябва да се изключат болест на Крон, инфекциозен колит, псевдомембранозен колит и др.


Лечението цели задържане на пациента в състояние на ремисия и се разделя в няколко стъпала. С течение на времето се налага преминаване към по-горно стъпало, поради все по-трудното повлияване релапсите. В хода на лечението се ползват 5-аминосалицилати (Sulfasalazine, Olsalazine и др.), кортикостероиди (Prednisone, Hydrocortisone и др.) и имуносупресори (Azathioprine, Adalimumab, Vedolizumab и др.). Първа линия на лечение са 5-аминосалицилатите, а кортикостероидите и имуносупресорите са избор при по-тежки случаи. Възможно е и прилагането на желязо-съдържащи препарати и еритропоетин или хемотрансфузия при развитие на анемия. Според някои проучвания трансплантацията на фекална микробиота също индуцира ремисия у пациенти с улцеративен колит и Крон.

 

При усложнен улцеративен колит е възможно настъпването на редица усложнения – анемичен синдром, остеопороза, кожни възпалителни изменения,  гастро-интестинални кръвоизливи, перфорация, токсичен мегаколон, холангит,  повишен риск от развитие на колоректален карцином и др.


При фулминантен колит, токсичен мегаколон и други усложнения е наложително отстраняване на част от дебелото черво – проктоколектомия/колектомия като доскоро се налагаше извеждане на илеостома, но хирургичното развитие позволи извършването на илеоанални анастомози.


В заключение, улцеративният колит е хронично възпалително заболяване на дебелото черво, при което се редуват периоди на ремисия с релапс периоди. Третирането на заболяването не е лесно, но прогнозата като цяло е добра и като се изключи първата година от поставянето на диагнозата, когато рискът от колектомия е статистически по-висок, смъртността не е висока.