През последните 20 години високочестотната сонография (ултразвуково изследване) навлезе широко в практиката на ревматолозите както в Европа, така като цяло в световен мащаб. Причина са предимствата на тази образна диагностична техника, например - липсата на йонизираща радиация, възможност за повторяемост (мониториране на хода на болестта и самата терапия), динамичен ултразвук (оценка на структурите при движение на ставата), както и инвазивни процедури под ултразвуков контрол.


Основните анатомични структури, които се оценяват със сонографски апарати, извън ставно-мускулния апарат, са кръвоносни съдове, нерви, слюнчени жлези, нокти, кожа. Това са и органите, които най-често се засягат при редица автоимунни заболявания, които са обект на ревматолозите.


Системните васкулити са група заболявания, характеризиращи се с възпаление на съдовата стена, което засяга големите, средни и малки съдове и може да доведе до сериозни органни увреди.



Ултрасонографията с цветен доплер е високочувствителна неинвазивна техника за диагноза на васкулит на големите артерии, включително аортата и главните ѝ клонове. Подобни васкулити са гигантоклетъчен артериит и артериит на Takayasu.


При последния възрастта на засягане е под 40 години. Най-често „въвлечените“ съдове са подключичната артерия (93%), аортата (65%), както и общата каротидна артерия (58%).


Сонографската оценка в този случай е важна за ранната диагноза, за мониториране на болестната прогресия и ефективността на терапията. Трябва да се прави диференциална диагноза с атеросклеротични лезии, които са с разностранна (хетерогенна) структура и с откриване на т. нар. калцификати – калциеви натрупвания.


Но сонографската оценка може да бъде използвана дори и при притискане на нерви – т. нар. невропатии. Сред компресивните невропатии най-чест e синдромът на карпалния тунел. Среща се при възпалителните артропатии (ревматоиден артрит, например), но може да бъде и идиопатичен (без да се открива конкретна причина). Карпалният канал съдържа 9 сухожилия и един нерв - nervus medianus.


Синдромът на Сьогрен е възпалително автоимунно заболяване, което се характеризира с лимфоцитна инфилтрация на екзокринните (с външна секреция) жлези и води до тяхната деструкция. Може да е първичен или вторичен (при ревматоиден артрит, системен лупус, прогресивна системна склероза и други).


Типичните клинични симптоми са сухота в очите и устата (намаление до липса на слъзна и слюнчена секреция), като тези белези са неспецифични. Допълнителни критерии са необходими за потвърждение на диагнозата, като положителен тест на Schirmer (с тест ленти), типична сцинтиграфия на слюнчените жлези, сиалография на паротидни жлези, откриване на специфични антитела и други.


Сонографски преглед се прилага на три двойки слюнчени жлези – паротидни (околоушни, които реагират при заушка), субмандибуларни (подчелюстни) и сублингвални (подезични).


Следва продължение...