Хеморагичната треска е заболяване, което се среща в страните от Източна Европа, Балканския полуостров, Централна Африка, както и Южна Азия. Причинителят е вирус, а преносители и източници на инфекцията са съответно кърлежи и диви животни. Механизмът на предаване на инфекцията е основно кръвен – чрез ухапване от заразен кърлеж. Самият вирус е слабо устойчив, в случаите, когато попадне в околната среда – умира бързо. Поради тази причина въздушно-праховият механизъм за предаване на инфекцията е теоретично невъзможен.

 

Инкубационният период е в рамките на няколко дни до 2 седмици, но средно продължителността му трае 7-8 дни, след което се проявяват симптомите на заболяването. При някои хора заболяването протича безсимптомно, което е факт с епидемиологично значение, тъй като инфекцията се разпространява и сред здрави лица.


 

Някои домашни животни също могат да бъдат резервоар на инфекцията. Болният човек представлява опасност за здравите лица, тъй като в първите 10 дни от заболяването, той отделя във фекалиите и урината си жизнеспособни вируси. Независимо от това, основният механизъм за предаване на инфекцията е трансмисивният (кръвен), чрез ухапване от заразен кърлеж, който чрез слюнката си отделя вирусния причинител в мястото на закрепянето си.

 

При недоказване на заболяването съществува реална опасност от заразяване на обслужващия персонал – хирурзи, лабораторни работници, както и акушер-гинеколози, които имат пряк контакт с кръвта и кръвните продукти на болния. Характерно за инфекцията е сезонното преобладаване – с връх през месеците май и юни, което е в пряка зависимост от повишената численост на кърлежите по това време. Опасност представляват хълмисти терени, както и обрасли и изоставени тревни площи.

Кои са етапите в протичането на заболяването?

Първоначално след изтичане на инкубационния период, засегнатото лице усеща общо неразположение, повишаване на телесната температура, болки по ставите и мускулите. След няколко дни започва появата на хематоми (кръвоизливи) по повърхността на кожата. Освен това се засягат и стените на кръвоносни съдове на различни вътрешни органи – наблюдава се кръв в изпражненията, в храчки, кръвотечение от носа, както и язви по лигавицата на устната кухина. Болните се изолират в специални боксове, предназначени за т.н. ООИ (особено опасни инфекции).

 

Последният стадий от заболяването е свързан с постепенното възстановяване в случай, че не са се получили допълнителни усложнения на някои от вътрешните органи. Смъртността от заболяването е висока, а възприемчивостта на организма е всеобща. След преболедуване се изгражда траен (доживотен) имунитет.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Каква е превенцията и профилактиката срещу заболяването?

От основно значение е блокиране на предаването на вируса, което се осъществява чрез ликвидиране на неговите евентуални преносители. Такива са кърлежите, както и някои видове гризачи. Затова се прави дератизация – пръскане с препарати срещу мишевидни гризачи, както и дезакаризация и дезинсекция – мероприятия за унищожаване на вредните за човека членестоноги.

 

Съществува ваксина срещу заболяването, която се поставя в два приема, подкожно. Трайността на изкуствено създадения от нея имунитет е в рамките на 3-4 години. Особено се препоръчва поставянето и на медицински персонал и селскостопански работници, ако те се намират в ендемичен район (район, с разпространение на инфекцията).

 

Към мерките спрямо ухапване от кърлежи се препоръчва използването на репеленти, както и носене на облекло, което да покрива добре тялото и крайниците.