Ендемичната струма е заболяване на целия организъм. Увеличението в размерите на щитовидната жлеза е основен проблем в болестната генеза и един от първите и основни клинични белези за поява на заболяването. Спорадичната струма клиницизира проблем, свързан с нарушение в усвояването на йодните йони от кръвообращението, което се причинява по генетичен път и засяга само и единствено засегнатия човек.

Заболяването е разпространено при средно около 20 милиона души. По-често се проявява с по-леките форми - увеличение в първа или втора степен на щитовидната жлеза. Една четвърт от случаите са патологично оформена възловиста трансформация. Разпространява се по-често сред жените, като в някои случаи съотношението може да е 4:1 спрямо мъжете.

Причините за развитието на заболяването се обединяват в три теории. Първата е теорията за проблеми в питейната вода, втората засяга токсичните и инфекциозни причинители, а третата обхваща геологичната причина за развитие на заболяването. Като най-логична и правдоподобна се представя теорията за йодния недоимък в околната среда. Значение имат и някои други фактори, които най-често са лоши битови условия, замърсена питейна вода, недоимъчно на йод хранене, както и дефицитен прием на храни, богати на животински и растителни белтъчини.

Други причини за развитие на заболяването могат да бъдат увеличената нужда от хормони на щитовидната жлеза през пубертета, както и при бременност, вследствие на което щитовидната жлеза увеличава своите размери в компенсаторен порядък. Други причини може да са повишеното излъчване на йод през бъбречната система, както и някои наследствени заболявания.

При спорадичната гуша причините може да са заложени на организмово ниво и да бъдат строго индивидуални. В това число се включват заболявания на стомашно-чревния тракт, които нарушават йодната резорбция през червата. В този аспект може да се подозира и нарушенията в регулаторните механизми на хипофизата. Сред най-честите причини е нарушеното производство на хормони в самата жлеза, което често се обуславя от ензимни дефекти.

Йодната недостатъчност сама по себе си води до намалена продукция на тиреоидни хормони и до понижение в тяхната плазмена концентрация. Тъй като йодният недоимък е постоянен, то и хипофизната стимулация е постоянна и предизвиква уголемяване в размерите на щитовидната жлеза. Чрез този компенсаторен механизъм организмът регулира йодната концентрация в кръвта, както и нормалната функция на щитовидната жлеза в организма. В резултат на това увеличаване в паренхимния обем на жлезата особено често се получават някои циркулаторни смущения, които са обвързани с появата на исхемични огнища в жлезата или микрокръвоизливи. Това често води до образуването на калцификати, кисти, псевдокисти и други формации, които определят възловистия вид на жлезата.
 

Различават се три основни форми на увеличение - кои са те?

Увеличението може да бъде дифузно, тоест широко разпространено из целия паренхим на жлезата. Това състоянието обикновено се развива при млади хора и представлява равномерно увеличение в обема на жлезата. Вторият тип струма може да се класифицира като частична - тоест това е увеличение в районите на един или няколко възела, но не и в целия обем на жлезния паренхим. Третата форма е най-трудно диагностицирана при обикновените методи с палпация. Това е смесената форма и при нея може да се забележи едновременно увеличение на жлезния паренхим в цялата структура на щитовидната жлеза, както и поява на множество възли по цялата й повърхност. В особени случаи е възможно да се развият и огнища с активни процеси на фиброза и образуване на гранулационна тъкан, което да наруши функция на жлезата трайно.
 


Какви са симптомите?

За определяне на симптомите, идващи от нарушението в щитовидната жлеза, се приема класификация спрямо Швейцарския тертип на работа и диагностика. По този начин се обединяват всичките възможни клинични прояви на болестта. Според класификацията, щитовидната жлеза има пет форми на промяна в естествените размери, спрямо които се определя и появата на бъдещите и сегашни симптоми.  


При нулевата степен на развитие щитовидната жлеза не се вижда като увеличена, нито може да се усети посредством палпаторните методи за изследването увеличението в нейните размери. Обикновено при случаен преглед с рентгенография или ехограф се откриват промени в нейната структура, които при нулевата степен са почти равностойни на абсолютно нормално развита щитовидна жлеза, без налични или очаквани отклонения на нейната функция.

 

При първата степен според класификацията на швейцарците, жлезата не може да се забележи с просто око, че е увеличена, но при палпация се установява патологична хиперплазия. Изследването се извършва посредством опипване в зоната на жлезата, а пациентът преглъща, при което лекарят усеща придвижваща се част от паренхима на жлезата, наречена истмус.


При втората степен още при самия оглед, при акт на преглъщане, се забелязва увеличение в щитовидната жлеза. При третата степен се среща състоянието наречено "дебела шия". При нея ямките на югуларните вени и естествените контури на шията са абсолюто загладени, вследствие на увеличения размер на жлезата. При четвъртата и петата степен щитовидната жлеза се описва с грамадни размери, спрямо анатомофизиологичните критерии. Обикновено симптомите са свързани с нарушения в акта на гълтане и дишане, тъй като големият размер на жлезата притискат трахеята, хранопровода, фаринкса и ларинкса.

При ендемичната гуша не се откриват сериозни нарушения в функционалността на жлезата. При малка част от пациентите се забелязва леко намаление в плазмените концентрации на щитовидните хормони Т3 и Т4, придружени от симптоми на зиморничавост, понижение в сърдечната честота, както и лесна преумора, и умствен дефицит.

Нарушенията в сърдечносъдовата система се обуславят посредством патогенетичната проява на сериозните струми. Водещото притискане в областта на шията и съответствуващия компресионен синдром върху вегетативните нерви и кръвоносни съдове води до развитие на специфично състояние в сърцето, при което вследствие на щитовидната болест неговите размери се увеличават. Състоянието е известно като струмозно сърце. Това съответно води до нарушения в сърдечния ритъм и проява на дефицитни миокардни състояния. Симптомите, свързани с проблеми в дихателната дейност, са следващите най-често срещани. Те са представени от изразен задух в легнало състояние и диспнея по време на ежедневните работни мероприятия. Това се обяснява с хроничното притискане върху трахеята, което предизвиква отеклата щитовидна жлеза.

За поставянето на диагнозата, освен щателен преглед и анамнеза на пациента, може да се приложат някои образни методи за изследване, каквито са рентгенография, ехография, сцинтиграфия, радиойоддиагностика, изследване на параклинични показатели относно нивата на щитовидните хормони в кръвта.

NEWS_MORE_BOX



Лечението на заболяването се провежда при нискостепенните увреди посредством въвеждане на малки дози йод в порядък на 2-3 мг за 24 часа. При подобрение на състоянието, терапията може да се продължи посредством прием на органични йодни препарати. При по-тежките и неподдаващи се на лечение състояния, пациентите се подлагат на обективна оценка относно наличието на индикации за оперативна интервенция. На хирургичните терапевтични методи за лечение на ендемичните и спорадични струми се подлагат пациенти с дифузни форми на увеличение на щитовидната жлеза, когато развитието е в четвърти-пети стадий, както и при такива които дават застрашаващи живота на пациента симптоми - като тежка нощна диспнея и хронична компресия върху блуждаещия нерв, което води до тежко понижение в сърдечните контракции и пулсът на такива пациенти може да бъде понижен до 40 удара в минута. Смесените форми и тези, при които има само частично увеличение, задължително подлежат на оперативна интервенция. За предпочитане са методите на Кохер, при който щитовидните артерии се лигират и се извършва едностранна или двустранна лобектомия.