Съществуват схващания, че желанието да се храним е подобно на сексуалното влечение. Стимулът да консумираме храна се корени в желанието ни да си доставим удоволствие, наслада.  Или хранейки се целим просто да копираме глада? 
 
Чувството на глад е физиологичният знак на организма за потребност от прием на храна. Обратното усещане е чувството на ситост, което настъпва у всеки един от нас след нахранване. 
 
Съвсем логично е, когато се нахраним да се чувстваме удовлетворени и по-щастливи. Естествената защитна реакция на тялото ни е да се предпазим от болката. Чувството на глад поражда спазми в стомашно-чревния тракт (така познатото „къркорене”), прилошаване и понякога болка.
 
След нахранване настъпва период на релаксация, който се управлява от парасимпатиковата автономна нервна система. Тя контролира и процесите на храносмилане, като засилва перисталтиката на стомаха и червата и ускорява процесите в храносмилателната система. Под контрола на парасимпатиковата нервна система организмът се демобилизира, успокоява и запазва своята енергия. 
 
Обратно действие има симпатиковата нервна система, която понижава перисталтиката и забавя храносмилателната дейност. В ситуации на стрес, възбуда или страх имаме активиране на  симпатиковата нервна система. Желанието ни за хранене е изместено от мобилизиране на всички ресурси на тялото ни за справяне в стресова ситуация.
 

Кои два хормона балансират чувството на глад и ситост?

Флуктуации в нивата на хормоните лептин и грелин контролират желанията ни да консумираме храна.  И двата хормона имат рецептори в хипоталамуса (структура в мозъка, в която се намира център на апетита) и регулират апетита с цел постигане на енергиен баланс.
 
Лептинът е хормон, който се секретира от клетките на мастната тъкан. Процесът на хранене е свързан със синтез и секреция на лептин от мастните клетки. Достигайки таргетни нива, той сигнализира на хипоталамуса за настъпване на ситост. По-конкретно той потиска секрецията на отделяния от хипоталамуса невропептид Y (хормон стимулиращ апетита) и с това създава усещане за нахранване. След няколко часа гладуване настъпва отново спад в лептиновите нива, което е стимул за покачване на нивата на грелина (т.нар. „хормон на глада”).
 
Грелинът е хормон, който се секретира от клетки, разположени в гастроинтестиналния тракт. Когато е свит стомахът, секрецията на грелина е стимулирана. Обратно, раздутият стомах след нахранване е сигнал за намаляване на неговата секреция.
 
С приемането на храната и усвояването на хранителните вещества от храносмилателния тракт се стимулира секрецията и на други хормони – например  холецистокинин и двата основни инкретинови хормона – GIP (глюкозозависим инсулинотропен хормон) и GLP1 (глюкагоно-подобен пептид 1)
 
NEWS_MORE_BOX
 
Холецистокинин се отделя от гастроинтестиналния тракт и стимулира усвояването на приетите с храната мазнини и белтъци. Той също потиска секрецията на невропептид Y.  
 
Инкретиновите хормони се отделят от тънките черва и имат задачата да повишат инсулиновата секреция в отговор на приетите въглехидрати, а също така да забавят стомашното изпразване, с което създават чувство на ситост. GLP1 оказва директно влияние върху центъра на апетита в хипоталамуса, с което се потиска желанието за прием на храна.
 
С покачването на инсулиновите нива настъпва бавно понижаване на кръвнозахарните нива. Инсулинът вкарва глюкозата в клетките, която е основен клетъчен енергиен източник особено за мозъка.
 
В сложната невро-хуморална регулация на храненето вземат участие и редица други хормони - кортизол, глюкагон, адреналин, както и хормоните от най-големия ендокринен орган – мастната тъкан.
 
Храненето е естествен физиологичен процес, в основата на чийто контрол осъществяват връзка много медиатори и хормони. Задоволявайки чувството си на глад, което ни е правило нервни, тъжни и дори сърдити, ние повишаваме усещанията си за сигурност и удовлетвореност, което несъмнено ни прави по-щастливи.