Туморните маркери са с белтъчна струкрура, продуцират се от туморните клетки, отделят се в кръвта и се регистрират там чрез лабораторни изследвания. Само при някои онкологични заболявания има научно доказани маркери, показателни в определена степен за хода на болестта.

 

Думата "рак" на конкретна локализация (гърда, дебело черво, простата) има твърде малка информативна стойност. Само ракът на гърдата включва повече от 10 различни заболявания, обединени под общ знаменател, показващ мястото, където възниква злокачественият процес.


 

Тези разновидности на рака на млечната жлеза се различават хистологично (наблюдавани под микроскоп), както и по някои други характеристики на клетките като рецепторен статус, HER2 статус и други, които имат значение за лечението. Различават се и по степента на произвеждане и отделяне в кръвта на туморния маркер СА 15-3, който е характерен за засягането на този орган от неопластичен процес. Същото се отнася и за другите локализации на онкологични заболявания.

 

В случаите на рак на дебелото черво показателни могат да бъдат маркерите СЕА и СА 19-9. Те се изследват в рутинната практика при биопсично или оперативно доказан колоректален карцином или при съмнение за такъв, макар че не могат да поставят диагнозата. Маркерите се повишват и при неспецифични процеси по хода на храносмилателната система като възпаления (колити, двертикулити и др.). Ето защо, сляпото изследване на маркери без образни изследвания и хистология (от биопсия или операция) е безпочвено в диагностичен план.

 

PSA е специфичен за рак на простатата маркер, но негово покачване в кръвта може да се отчете и при доброкачествена простатна хиперплазия. Завишените или динамично повишаващите му се стойности обаче, са индикатор за необходимостта от извършване на по-специфични изследвания и при необходимост биопсиране на жлезата, което е единственият сигурен метод, окончателно поставящ диагнозата. От образните изследвания с по-висока информативна стойност са МРТ на малък таз за оценка на локалното разпространение на болестта и SPECT/CT за изключване на костно метастазиране.

 

NEWS_MORE_BOX

 

При около половината от жените с рак на яйчниците е завишен туморният маркер СА 125. Възможно е обаче, той да е в нормални граници и при разпространено заболяване. Често е изследването на този маркер при отчитане ефекта от лечението и проследяването на пациентите чрез регулярни прегледи, след като активният лечебен процес е вече приключил.

 

В онкологичната практика туморните маркери се следят при пациентите, при които са показателни (завишени предоперативно и/или преди започване на лечение). Проследяването е динамично и се извършва през определени фиксирани интервали. Сравняването на стойностите на туморните маркери в хода на системното лекарствено лечение (химиотерапия, прицелна терапия), както и в хода на динамичното диспансерно наблюдение на пациентите е показател за повлияване на болестта от леченето и за активността на заболяването.

 

Туморните маркери се изследват само тогава, когато лекар прецени, че това е необходимо. Самоцелното пускане на пакети от маркери по желание на пациентите е далеч от добрата медицинска практика в диагностиката на онкологичните заболявания.