Туморите на пикочния мехур са най-често срещаните злокачествени заболявания не само на пикочополовата система, но и на целия организъм. Той се нарежда на четвърто място след всички неоплазми при мъжете след рака на простата, белия дроб и дебелото черво. По-често се среща сред мъжете и във възраста между 60 – 65 години. Наблюдава се различие в честотата на заболяването съобразно расова принадлежност и географско местоположение. По-висока честота се наблюдава сред бялата раса и високо развитите индустриални страни. Най-ниска е заболяемостта сред Азиатските страни.

1. Какви са туморите на пикочния мехур и колко често се срещат?

  • Папилом – от нормален преходноклетъчен епител – по-малко от 2%;
  • Преходноклетъчен карцином – 90%, екзофитен, папиларен;
  • Аденокарцином – 1%;
  • Сквамозноклетъчен карцином - 5-10%.
 

2. Какви са рисковите фактори за развитието на рак на пикочния мехур?

Рисковите фактори са няколко:
  • Тютюнопушенето е водещ рисков фактор. Карциногените, съдържащи се в тютюневия дим, проникват в кръвта чрез белите дробове, след което се филтрират през бъбреците и се отделят в урината в пикочния мехур. Заболяемостта от тумори на пикочния мехур сред пушачите е 4 пъти по-висока в сравнени с тази при непушачите.
  • Работа в среда с химически вредности. Сред тези вредности са ароматни амини, бензидин, бетанафтиламин, използвани в бояджийството. Рискови са и производствата в каучуковата, петролна, кожарска и текстилна промишленост. Комбинирането на професионални вредности и тютюнопушене значително увеличава риска.
  • Цитостатици. Завишена заболяемост от тумори на пикочния мехур се наблюдава сред лекуваните с цитостатика Cyclophosphamid и изложените на радиация

3. Как се диагностицира?


  • Ехография на пълен пикочен мехур. Ехографията е най-неинвазивното изследване, което често може да даде добра представа за големината на тумора, инвазията в мехурната стена и т.н. Често това е първото изследване, на което се подлагат болните. Недостатък е, че както повечето образни изследвания, ехографията не може да открие малки тумори в ранен стадий, позовляващи оптимално лечение.
  • Пълна кръвна картина и биохимия;
  • Изследване на урината;
  • Цистоскопия (оглеждане на пикочния мехур отвътре с помощта на малка камера, която се вкарва през пикочния канал) с биопсия. Биопсията е задължителна процедура в диагностичния процес, с която се доказва не само наличието на тумора, но и се получава информация за вида му, дълбочината на проникване в стената на пикочния мехур и степента на неговата злокачественост.
  • Скенер на корем и малък таз. Представлява рентгеново изследване, което дава детайлна картина както за вътрешността на мехура, прорастването на тумора в мехурната стена, околните тъкани, наличието на метастази в близките или по – далечните органи. Тъй като скенера все пак крие известни рискове от лъчево и рентгеново натоварване, той обикновено се извършва след ехографията и не може да се използва за първична диагностика на ранните стадии.
NEWS_MORE_BOX

4. Каква е клиничната картина?

  1. Макроскопска безболкова хематурия (кръв в урината); 
  2. Профузна хематурия (кръвта е повече от урината)
  3. Хемотампонада (изпълване на пикочния мехур с коагулуми). Последното е спешно състояние в урологията!

5. Какво е лечението?

То може да бъде консервативно и оперативно.
Към консервативното лечение спада:
  • Интравезикална (вътре в мехура) химиотерапия с цитостатици – митомицин, доксорубицин, тиотепа;
  • Интравезикална имунотерапия с BCG ваксина (ваксина против туберлулоза);
  • Лъчелечение.
Страничните явления от химиотерапията по венозен път включват: намалена резистентност към инфекции, разязвяване лигавицата в устата, загуба на апетит, гадене, повръщане, отпадналост, косопад. При интравезикалната химиотерапия страничните ефекти са свързани с предимно с оплаквания често и болезнено уриниране, а по-редки са промените в кръвната картина.
 
Оперативно лечение. Използват се основно три метода на оперативно лечение: трансуретрална резекция (ТУР), радикална цистектомия и частична резекция.
  • ТУР. Резектоскоп (ендоскопски инструмен се влиза в пикочния мехур и с високо честотен електрически ток се изрязва тумора под оптичен контрол
  • Радикална цистектомия. Операция, при която се отстранява пикочния мехур заедно с простатната жлеза, семенните мехурчета и тазовите лимфни възли.
  • Частична резекция на пикочния мехур. Операция, при която се изрязва част от мехурната стена засегната от тумор. 
Страничните ефекти от оперативното лечение включват: кървене, чревна обструкция, инфекции, импотентност при мъжете в случаите с радикална цистектомия и сексуални проблеми при жените от стеснена вагина. С по-малка травматичност и усложнения се отличава трансуретралната резекция, при която болничния престой е не повече от 1-2 дни.