Думата „тумор“ в най-общ смисъл означава „подуване“. В съвременната медицина се използва за формирани „маси“ от клетки, които нарастват безконтролно в която и да е част от тялото.


Туморите най-грубо могат да бъдат разделени на доброкачествени и злокачествени. Доброкачествените нарастват относително бавно и не се разпространяват в други части от тялото. Освен това те наподобяват на нормалните тъканни клетки и обикновено формират ограничени маси.


Доброкачествените тумори също са различни. При някои от тях е достатъчно редовно наблюдение, докато други могат да нараснат и да нарушат структурата и устойчивостта на заобикалящите тъкани. Ето защо в някои случаи доброкачествените тумори също налагат интервенция. Туморите на опорно-двигателния апарат са относително редки – представляват 2 на 1000 от всички случаи на злокачествени заболявания.



Най-отличителният симптом за тумор е появата на оток, който може да се види или напипа с ръка. Ако такава подутина се появи внезапно и нараства бързо, твърда е и прилепва към заобикалящите я тъкани, може да се подозира злокачествен тумор.

 

Освен това, внезапно и бързо нарастване на маса, която е била в застой дълго време, трябва да се счита за предупреждение, че може да е преминала към злокачествено израждане.


Ако преди години обикновено се прибягваше към ампутация на засегнатия крайник, днес опитните хирурзи са в състояние да запазят крайника и неговите функции, без да компрометират резултатите от лечението.


Повод за откриване на туморни промени обикновено стават симптоми като болка, подуване или фрактура на крайник. Рискови фактори за отключване на туморогенезата включват радиацията и облъчване по повод друго заболяване, досег с химикали, някои медикаменти – например имуносупресори. Но тези рискови фактори са налице само при малка част от заболелите и при повечето случаи точната причина остава недоказана.


Болката, която усещат пациентите с тумори на костите и меките тъкани, обикновено е продължителна и се засилва с времето. Фрактури, свързани с отслабване на костта вследствие от тумора, както и извършване на образно изследване по друг повод също могат да станат повод за откриване на заболяването.


При съмнения за костни лезии, първата стъпка винаги е рентгенографско изследване. Повечето костни тумори се изобразяват по типичен за тях начин на рентгенографските филми, като по този начин опитен ортопед или радиолог могат с висока степен на точност да определят вида на тумора с помощта на рентгенова снимка.


Важно е да се отбележи, че вземането на биопсия не води до растеж и разпространение на тумора. Тя има изключително важна диагностична стойност.


Хирургичната операция е основният лечебен метод при доброкачествени и злокачествени тумори на костите и меките тъкани, а химиотерапията и лъчетерапията допълват лечението при тумори, които отговарят на такъв вид терапии. Назначаването на подходящото лечение е индивидуално и зависи от анатомичното местоположение на тумора, стадия и размера му, поведението и повлияването му от предходни терапии, както и общото състояние на пациента.


Съвременният подход при хирургично лечение на костни тумори има за цел съхраняването на засегнатия крайник и неговата функционалност.


Премахването на тумора до здрава тъкан е изключително важно, защото в противен случай той може да се „завърне“, но често още по-агресивен или да предизвика далечни метастази. От друга страна, ако се премахне ненужно голяма част от здравата тъкан, може да се затрудни възстановяването на крайника.


Реконструкцията на отстранените кости и тъкани може да се извърши с биологични и небиологични материали. Тя може да включва възстановяването както на кости, така и на меки тъкани, мускули, сухожилия, кожа, съдове и нерви, често с помощта на микрохирургични техники.