Хормони на задната част на хипофизата:

 

Задната хипофиза е мястото, където хормоните, произведени от хипоталамуса (вазопресин и окситоцин), се съхраняват и се освобождават в кръвния поток.


 

Вазопресин (наричан още антидиуретичен хормон или ADH). Неговата основна функция е да задържа водата в организма. При по-малко количество от този хормон в човешкото тяло се появява болестта безвкусен диабет. За нея е характерно, че болният изпитва мъчителна, неутолима жажда и изпива огромни количества вода.

 

Окситоцинът е известен най-вече като хормонът, стимулиращ родилната дейност. Тумори рядко се развиват в задната част на хипофизата.

 

 

Колко опасни са туморите на хипофизата?

 

Почти всички тумори на хипофизата са доброкачествени жлезисти тумори, наречени аденоми на хипофизата. Тези тумори се считат за доброкачествени, тъй като не се разпространяват в други части на тялото (не метастазират), както злокачествените. Все пак, дори доброкачествените тумори на хипофизата могат да причинят значителни здравословни проблеми поради местоположението им в близост до мозъка и защото могат да засилят производството на хормони. Аденомите на хипофизата не се разпространяват извън черепа. Обикновено те остават ограничени до Sella Turcica (малкото пространство в черепа, в което се намира хипофизната жлеза). Те не растат прекалено много на големина, но могат да окажат голямо влияние върху здравето на човека. Злокачествените заболявания на хипофизата (наречени карциноми на хипофизата ) са много редки.

 

Какви са рисковите фактори?

 

Множествената ендокринна неоплазия е рядък, наследствен ендокринен синдром, който засяга 1 на всеки 30 000 души и причинява различни комбинации от доброкачествени или злокачествени тумори в различни жлези или може да причини увеличаване на размерите на жлезите, но без да се образува тумори в тях. Аденомите на предния дял на хипофизата са основната клинична проява при множествената ендокринна неоплазия тип 1 (MEN1). Около 25% от пациентите с MEN1 развиват аденом на хипофизата. При пациенти със Синдромът на Карни (Carney), известен и като LAMB синдром и NAME синдром се развиват тумори, секретиращи растежен хормон (соматотропин), като в някои случаи тези тумори секретират и пролактин. Фамилно изолирани хипофизни аденоми (FIPA) е състояние характеризиращо се с наличието на двама или повече пациенти, между които има роднинска връзка, засегнати само от аденом на хипофизата, без да се наблюдават симптомите, които са характерни за множествената ендокринна неоплазия тип 1 или синдрома на Карни.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се класифицират аденомите на хипофизата въз основа на размера си?

 

Аденомите на хипофизата могат да бъдат разделени в две категории въз основа на размера – микроаденоми и макроаденоми.

 

Микроаденомите са тумори, които са по-малки от 1 сантиметър. Тъй като тези тумори са малки, те рядко увреждат останалата част на хипофизата или близките тъкани. Но могат да причинят симптоми, ако започнат да произвеждат в твърде големи количества определен хормон. Много хора всъщност имат малки аденоми, които никога не се откриват, защото никога не достигат достатъчно големи размери или никога не отделят прекалено голямо количество хормони за да причинят проблеми.

 

Макроаденомите са тумори с диаметър 1 сантиметър или по-големи. Макроаденомите могат да засегнат здравето на човека по два начина. Първо, те могат да причинят симптоми, ако засилят производството на даден хормон. Второ, те могат да причинят симптоми чрез оказване на натиск върху незасегнати от тумора части на хипофизата или върху близките нерви, както и оптичните нерви.