Туберкулозата е социално-начимо заболяване. Неин причинител е бактерията Mycobacterium tuberculosis. Ежегодно в целия свят от туберкулоза заболяват между 4 и 8 милиона души, активно болните са около 15-20 милиона, а годишно жертвите на болестта са около 3 милиона души.

 

Туберкулозната микобактерия се отличава със значителна устойчивост във външната среда. В тъмни и непроветрени помещения издържа до 3 години, но е силно чувствителна на директна слънчева светлина, когато загива след 5-10 минути.


 

Заразяването става най-често по въздушно-капков механизъм. По време на разговор, кихане, кашляне и плюене болните отделят микобактерии в околната среда. Заразяване е възможно да стане и по алиментарен път, при консумация на месо и мляко от болни крави. Податливи на забляването са децата и възрастните хора поради по-слаби защитни механизми на организма.

 

Рискови категории пациенти са тези с намалени имунни механизми, като онкоболните, болните с хронични заболявания, носители на вируса на СПИН. В тази група попадат и хората с непълноценно хранене и недохранване, особено при дефицит на белтъци в храната, с хиповитаминози и с хронични белодробни заболявания и диабет.

 

Не на последно място застрашени от заразяване са хората, които не са имунизирани. Към днешна дата имунизацията БЦЖ се прилага на 48 час от раждането и на 7-ми месец, след което на 7- годишна възраст реимунизация при отрицателна проба Манту.


Засягането на сърцето при туберкулозата е изключително рядко-съобщават се само 1-2 % от туберкулозно болните. Най-честата засегната част от сърцето е перикардът, под формата на перикардит или перикарден излив. В редки случаи той може да бъде усложнен със сърдечна тампонада, което налага спешна перикардна пункция.

 

Изключително рядко и по-скоро по изключение може да бъде засегнат и миокардът. Миокардната тъкан може да бъде въвлечена в туберкилозната инфекция посредством разпространяване на инфекцията по съседство от белодробната тъкан. В други случаи засягането се дължи на ретроградния лимфатичен дренаж от инфектираните медиастинални лимфни възли.

 

Факт е, че по време на хематогенната фаза на дисеминация на първичната туберкулоза всички тъкани се оказват вулнерабилни за посяване на микобактериалната инфекция. В литературата са описани три форми на ангажиране на миокарда: туберкулома на миокарда с оформяне на централна каверна (кухина), милиарна миокардна туберкулоза като усложнение на генерализирано милиарно заболяване и дифузен инфилтративен тип свързан с туберкулозен перикардит.

 

Засяга се по-често дясната половина от сърцето и в частност дясното предсърдие, вероятно поради по-честото ангажиране на десностранните медиастинални лимфни възли с последващо въвличане на миокарда в болестния процес.

 

Клиничните изяви на сърдечната туберкулоза са разнообразни и непредвидими. Ритъмните прояви на болестта включват надкамерни и камерни аритмии, проводни нарушения-различни степени на AV блок. Първа изява може да бъде и внезапната сърдечна смърт.

 

В литературата се откриват и случаи на обструкция на деснокамерния изходен тракт, формиране на аневризми и псевдоаневризми на дясна и лява камера. Клапни инсуфициенции, клинична застойна сърдечна недостатъчност и артериит на коронарните съдове също могат да бъдат проява на сърдечната туберкулоза.

 

Диагнозата се поставя с използването на ехокардиография, магнитен резонанс и в по- редки случаи ендомиокардна биопсия. Задължително е изолирането на микобактерия от изследвания материал.

 

Лечението се състои от използването на антитуберкулозни медикаменти и сърдечна хирургия при определени показания. Лечението с туберкулостатици се прилага в различни терапевтични режими с различна продължителност. То се съчетава с използването на имуностимулатори, антиоксиданти, витамини, хепатопротектори, кортикостероиди и съпътстваща терапия, според усложненията.


Макар че въвличането на миокарда при туберкулоза е изключително рядко явление, тя трябва да се подозира при пациентите със застойна сърдечна недостатъчност и клинична суспекция на туберкулоза. Пациентите с миокардна туберкулоза почти винаги имат клинична проява на туберкулоза с друга локализация.


Референции:

1. PubMed

2. National library of medicine