1. Какво представлява туберкулозата на тазобедрената става?

Тазобедрената става е втората по честота костно-ставна локализация за туберкулоза. Боледуват предимно мъже. В миналото заболяването е засягало предимно деца, но с въвеждането на противотуберкулозната ваксина вече се засягат по-често възрастните и стари хора.

 


2. Болестни промени по ставата

Процесът започва предимно в главата на бедрената кост и ацетабулима в таза, където се развива специфично туберкулозно огнище, което в последствие нахлува вътре в ставната капсула и се развива остеоартритна туберкулоза.


При малки деца инфекцията може да разруши бедрената глава и шийка, да разруши значително ацетабулума и да се получи вътреацетабулно изкълчване в ставата. При възрастни хора процесът най-често завършва с обилни сраствания в костите.


3. Каква е клиничната манифестация?

Клиничната картина преминава през три основни етапа – период на започване, период на разгар и период на затишие на заболяването.
Периодът на започване е особено характерен. Децата избягват да излизат да си играят, имат загуба на апетит, субфебрилна температура и изразена апатия. При умора започват да накуцват с болния крайник. Често се оплакват и от болки в коляното по хода на обтураторния нерв. Впоследствие накуцването се влошава и става постоянно.


При прегледа се установява хипотрофия на глутеалната и бедрената мускулатура, увеличени ингвинални възли, затопляне на кожата в областта на ставата и болка при натиск. Движенията в ставата са ограничени.


През периода на разгар на заболяването, болните са анемични, силно фебрилни и се хранят изключително трудно. Движенията с крайно ограничени и повечето от тях са на постелен режим. В тазобедрената става се забелязва оток и затопляне на кожата в района. Положителен е и симптомът на Александров – силно изразено задебеляване в кожната гънка.


Периодът на затихване все още се нарича и период на възстановяване. Цялата клинична находка отшумява и болните се възвръщат към нормални си живот. Изразена е само хипотрофията на мускулите на бедрата и глутеалната мускулатура.

 

 

NEWS_MORE_BOX

4. Каква диагностика е приложима?

За поставяне на диагнозата най-обективно влияние има рентгеновата находка, при която личат ясни остеопоротични промени по костите, които оформят тазобедрената става. Кортикалисът на костите е изтънен, а ставната цепка силно стеснена.

 

От лабораторната диагностика се вижда ускоряване в утаяването на еритроцити, лимфоцитоза и положителни реакции на Пирке и Манту.


5. Кога лечението е най-подходящо?

Най-добро лечение се постига още в ранните периоди на заболяването. През тях може спокойно да се разчита на естествените периоди на ремисия. В противен случай, след неколкократни периоди на обостряне, може да се развият трайни промени в ставите. Лечението трае от 3 до 5 години и трябва да се провежда в рехабилитационен център от самото начало.


Прилага се климатолечение и разнообразна калорична храна, противотуберкулозни средства стрептомицин и временна имобилизация на тазобедрената става във функционална позиция чрез гипсов фиксаж.


При възрастните болни се препоръчва оперативното лечение. Прилага се синовектомия, некректомия и артродеза.