Малко известно е, че след ХИВ/СПИН туберкулозата е втората по честота инфекциозна причина за смъртност в света. По данни на Световната здравна организация, през 2011 г. 8,7 милиона души се разболяват от туберкулоза, а 1,4 милиона умират от нея. 95% от смътността е съсредоточена в страните с ниски и средни доходи на глава от населението. През 2010 г. около 10 милиона деца са сираци заради туберкулозата. Заболяването е водеща причина за смъртност сред ХИВ позитивните, при които то е отговорно за ¼ от общата смъртност.

 

Туберкулозата е хронично бактериално заболяване, най-често засягащо белите дробове. Разпространява се от човек на човек по въздушно-капков път. Въпреки привидно ниската болестност, 1/3 от световното население има латентна инфекция – причинителят се намира в белия дроб, но имунната система не позволява развитието на клинична симптоматика. На този етап, носителите не са заразни и не представляват риск за околните. Ако имунната система бъде сериозно отслабена обаче, например при ХИВ, органна транспланатция, химиотерапия, тежко боледуване и др., инфекцията може да прогресира до клинично изявяване. Статистиката показва, че това настъпва средно в 10% от клинично здравите хора, докато при имунокомпрометирани честотата е много по-висока.


 

Когато инфекцията излезе от латентното си състояние, често симптомите (кашлица, треска, нощно изпотяване, загуба на тегло) се развиват бавно и неусетно, оставайки леки или умерени в продължение на месеци. Това често забавя поставянето на диагнозата и лечението – период през който болният е силно заразен и опасен за околните.

 

Най-рискова е групата на имунокомпрометираните, макар че тя също не е хомогенна. ХИВ инфекцията носи най-големият относителен риск – цели 34 пъти (пъти, не процента!) по-висок от този за серонегативните. Следваща по риск е групата на пушачите – тютюнопушеното силно увеличава риска от развиване на инфекцията като потиска имунната функция в белия дроб. Счита се, че пушенето е отговорно за 20% от общия брой диагностицирани случаи.

 

Туберкулозата е огромно икономическо и социално бреме за обществото, което най-често сполетява хората в най-продуктивните им години – средната възраст. Болестта е глобален проблем. Според Световната здравна организация, през 2011 г. 60% от болестността е съсредоточена в Азия, където се диагностицират 60% от всички нови случаи. Африка обаче е континентът с най-висока честота на заболяването – 260 случая на 100 000 население за 2011 г. Болестността е силно концентрирана само в 22 държави.

NEWS_MORE_BOX

 

За туберкулозата е най-важно да се знае, че е лечимо и, преди всичко – предотвратимо, заболяване. Поддържането на добро общо здраве и избягването на тютюневи продукти са най-ефективните профилактични мерки.

 

Активната инфекция, когато е чувствителна на стандартните лекарства, се лекува със стандартен, 6-месечен, химиотерапевтичен курс, който трябва да бъде подплътен с информиране и активно наблюдаване на пациента. Последното е особено важно, тъй като незавършването на целия курс или неспазването на терапевтичния режим може да направи заболяването резистентно на лечението и да му помогне да се разпространи в обществото.

 

Според Световната здравна организация, от 1995 г. насам благодарение на медикаментозната терапия над 50 милиона души са били категорично излекувани от туберкулоза, при което са били спасени над 20 милиона души. Въпреки несъмнените успехи, организацията напомня, че има още много за вършене, преди болестта да бъде напълно изкоренена. Особено важно е обществената бдителност, най-вече тази на лекарите и здравните специалисти, да не бъде приспана от добрите резултатите, отчетени през последните десетилетия. СЗО предупреждава, че макар че общата болестност и заболеваемост постепенно се понижават, расте честотата на резистентните щамове, което има потенциала да се превърне в сериозен обществен проблем, дори в развитите страни, ако не бъде овладян бързо и решително.