1. Как се осъществява нормалното цветно зрение?
Светлината премина през роговицята, която е прозорецът на предната част на очите, откъдето достига до лещите и през тях преминава към стъкловидното тяло и се фокусира върху ретината. Ако окото се сравни с фотоапарат, ретината е мястото, на което се проектира цветното изображение. В ретината има светлинни клетки, които улавят светлинните дразнители.
Падащите светлинните лъчи върху ретината се превръщат в нервен импулс, който се предава по зрителните пътища до централната нервна система и до оптичния център.
Съществуват два вида светлинни клетки (фоторецептори) – пръчици и конусчета. Пръчиците са чувствителни на тъмно-сивите нюанси от светлината и не са отговорни за цветното зрение. Активират се предимно нощно време, когато преобладава затъмнената външна среда. Конусчетата не са чувствителни към тъмните нюанси, но отговарят положително на светлинните дразнители с цветен характер. Съществуват три типа конусчета, които отговарят на съответни цветни дразнители.
По тази причина цветното изображение на телевизора, например, е комбиниран от червено, зелено и синьо, на които цветове са чувствителни конусчетата.
Съществуват приблизително 120 милиона пръчици в ретината и около 6-7 милиона конусчета, които са концентрирани в центъра на ретината – фовеята.
2. Какво е цветна слепота?
Наследствената цветна слепота е заболяване, което се среща в 80% от мъжките представители и едва 0,4% в жените. Това съотношение между мъже и жени се обуславя от това, че гените, кодиращи цветното зрение, са разположени в Х хромозомата - която в мъжкия генотип между XY задължително преминава във фаза на активност, докато при жените има генотип XX, като гените за цветна слепота може да попаднат в хомозиготен вариант и да не се проявят като заболяване.
Липсата на клетки, чувствителни на червено, зелено и синьо, съответно се нарича протанопия, девтеранопия и тританопия.
Цветната слепота се среща като симптом и при някои други заболявания. Например заболяванията на макулата и тези на оптичния нерв често дават резултат в понижено и влошено зрение между синьо и жълто. Състоянието се нарича тританопия.
Някои лекарства предизвикват макулопатия, което се асоциира с повече проблеми в оформянето на зрителните клетки по генетичен път.
3. Как се диагностицира цветна слепота?
Разнообразие от изследвания доказват цветната слепота, оформящи група на бързи и прецизни тестове, както и такива, които се прилагат в научни проучвания и отнемат време – както за пациента, така и за лекуващия лекар. Изследванията попадат в една от трите категории:
- Псевдоизхроматия;
- Тест за разпределяне на цветовете – тест на Фарнсуърт-Мансуел;
- Тест с назоваване на цвета или комбиниране на два еднакви цвята по име.
Американски медицински университети със специалното участие на катедрите по Очни болести са създали специални онлайн тестове, с които обикновеният потребител има възможност да провери лично зрителната си способност да различава отделните цветове.
4. Какви са негативите за пациентите с цветно зрение?
Много хора живеят без особени затруднения с увреждане в цветното зрение. Има професии, които задължават и налагат изискване за нормално цветно зрение. Причините са предимно за безопасност на индивида, както и на околните за него.
Такива професии имат лекарите, пожарникарите, патолози, стоматолози, оптометрици, въоръжените сили, машинисти и ватмани, навигатори за автомобили, социални работници, полицаи, електротехници, текстилни работници и шивачи, дизайнери, химически анализатори, репортери и фотографи.
5. Какво лечение се прилага?
Лечение се прилага след консултация с офталмолог. Но ако професионалните ангажименти и социално-битовите условия на пациента са достатъчно добри и не съществува опасност от последствия на цветната слепота, лечебни мероприятия не се предприемат.
