Цветана Якимова работи в областта на ХИВ/СПИН от 10 години. Мениджър е по мониторинг и оценка към Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” към Министерство на здравеопазването. Занимава се със събирането, обработването и анализа на данни, както и с наблюдение на дейностите и осъществяване на контрол върху тяхното качество.

Завършва висше образование в областта на хуманитарните науки - приложна лингвистика и следва социология. 
 
 
Предходната част на интервюто.
 
 
Какво се поема от държавата по отношение на лечението на хората с ХИВ/СПИН?
 
Това е сред малкото заболявания, за които държавата плаща изцяло лечението. Освен скъпоструващите медикаменти, държавата поема и медицинската грижа за засегнатите от ХИВ/СПИН, независимо от здравноосигурителния им статус. 
 
Важно е да се подчертае смисълът на лечението – от една страна за подобряване и удължаване на живота на хората, които вече са инфектирани, а от друга – като превенция. 
 
Провеждането на лечение намалява вероятността за предаване на инфекцията на други хора. Освен това, средствата, вложени в превенция, ще намалят или поне няма да позволят рязкото ограничаване на нуждата от финансов ресурс за болнично и медикаментозно лечение. 
 
От години Министерство на здравеопазването отделя значителни средства за закупуване на специфична антиретровирусна терапия. Тя е комбинирана и съдържа три различни медикаменти. 
 
Фармацевтичната индустрия и медицинският свят продължават да търсят нови решения за справяне със заболяването. Продължава разработването на нови медикаменти. Към момента усилията са насочени и към създаването на комбинирани формулировки на лекарствата. Това облекчава пациента, защото намалява броя на таблетките, които трябва да приема. Работи се и за подобряване на съществуващите към момента медикаменти, за да се намали токсичността им и страничните ефекти, които могат да създадат дискомфорт и да нарушат придържането към терапията, което е изключително важно. 
 
С какви проблеми и трудности се сблъскват засегнатите от ХИВ/СПИН у нас?
 
Качеството на живот на пациента не зависи само от поемането на медицинските грижи по лечението му. Част от хората, живеещи с ХИВ/СПИН, имат социални проблеми, които не могат да бъдат разрешени чрез медицинското обслужване и болничното лечение. Например те са с нисък икономически статус или са безработни. Някои от тях са бездомни. Това налага да се мисли повече в насока справяне със социалните проблеми и намиране на начин за социална подкрепа. 
NEWS_MORE_BOX
 
Друга част от проблемите са свързани със стигмата по отношение на ХИВ. Хората се страхуват да разкрият своя ХИВ статус, тъй като се опасяват да не бъдат отблъснати. Някои от тях са отблъснати дори от собствените си семейства или приятели, точно заради страх, че са опасни. Трябва да се знае, че нормалното битово общуване, ръкостискането или работата в общ офис с хора с ХИВ не са опасни. 
 
Понякога засегнатите от ХИВ/СПИН се сблъскват и с отказ от медицинско обслужване. Затова ежегодно провеждаме обучения с медицинските университети на тема ХИВ, превенция, работа с пациенти с ХИВ, по посока намаляване на стигмата и дискриминацията.
 
Понякога и отношението в медиите към болните с ХИВ/СПИН и представянето на проблема по неподходящ начин развива и подсилва страха у хората да се изследват. Защото, ако случайно се окаже, че са ХИВ-позитивни, след това те трябва да се сблъскат с всички последици на тази стигма. 
 
Така или иначе, превантивните програми трябва да работят по посока осъзнаване на риска и важността човек да се изследва и да знае своя ХИВ статус.