Тиреоид-стимулиращият хормон (ТСХ) е гликопротеинен хормон, отделящ се от предния дял на хипофизата. Функцията му е да стимулира синтезата на щитовидни хормони (тироксин – Т4 и трийодтиронин (Т3) от щитовидната жлеза, които от своя страна стимулират метаболизма на почти всички тъкани в човешкото тяло.
ТСХ е най-чувствителният показател за функцията на щитовидната жлеза и затова той се използва като скринингов метод в отсъствие на хипоталамично или хипофизно заболяване. Нормалните стойности на ТСХ варират между 0,4 - 4,2 mU/l.
Физиология и патофизиология
Секрецията на ТСХ от хипофизата е под контрола на по-високо разположената структура – хипоталамуса. Той отделя тиреотропен-рилийзинг хормони (ТРХ), който стимулира синтезата и секрецията на ТСХ от хипофизата. ТСХ на нов свой ред стимулира надолу по остта щитовидната жлеза. Отделените от нея щитовидни хормони по пътя на обратната връзка контролират нивата на ТРХ и ТСХ. Когато техните нива в кръвта са ниски – се стимулира секрецията на ТСХ и обратно – при ниски периферни хормони се повишава секрецията на ТСХ.
Така при намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) от лабораторните изследвания имаме ниски нива на Т3 и Т4 и повишени нива на ТСХ.
При повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм) нивата на ТСХ са потиснати поради повишените щитовидни хормони.
Съществуват и две състояния като субклиничен хипертиреоидизъм и субклиничен хипотиреоидизъм, при които нивата на периферните хормони са в референтни граници, а тези на ТСХ са понижени или повишени съответно. Съществува спор за това дали те трябва да се лекуват. Лечението им, съответно с тиреостатици или с левотироксин се преценява индивидуално, според възрастта, наличието на придружаващи заболявания, нивата на хормоните и други показатели.
При несъответсвие между нивата на ТСХ и периферните хормони (т.е. неподчиняващи са на принципите на обратната връзка) се налага да се изключи друга причина, различна от заболяване на щитовидната жлеза. Например ниските нива на ТСХ , както и на Т4 и Т3 налагат изключването на заболяване на хипофизата или хипоталамуса, което да води до вторичен или третичен хипотиреоидизъм.
Обратното – високите нива на ТСХ и периферните хормони е по-рядко срещана констелация и в тези случаи следва да се мисли за ТСХ-секретиращ аденом на хипофизата или синдром на резистентност към щитовидните хормони.
Съществува и един сравнително рядко срещан синдром на болест с еутиреоидизъм или още известен като „Нисък Т3-синдром”, срещащ се при тежко болни пациенти, най-често в интензивни отделения. От лабораторните изследвания се установяват нисък или нормален ТСХ, ниски Т3 и Т4, но повишени стойности на обратен Т3. Синдромът се среща най-често при съпътсващи остри тежки заболявания като миокарден инфаркт, емболия, шок, остра бъбречна недостатъчност, сепсис и др. При тези състояния настъпва бързо метаболизиране на активния Т3 в обратен Т3, който не е функционално активен. Това е адаптивен процес, при който тялото се предпазва от катаболно състояние в момент на стрес.
Мониториране на терапията чрез ТСХ
При изследване на нивата на ТСХ е важно да се знае, че те следват циркаден ритъм с покачване в сутрешните часове и спад в нивата му във вечерните часове. Затова ТСХ следва да бъде изследван в ранните сутрешни часове (до 11 часа).
Вариации в нивата му при здрав човек могат да се наблюдават в много тесни граници в рамките на референтните стойности. Проследяване на отговора от лечение при първичен хипотиреоидизъм (т.е. при щитовидно заболяване) се извършва с ТСХ, но е необходимо то да се направи 4-6 седмици след промяна в терапията (дълъг полуживот на хормоните в организма). Лекарственото мониториране се извършва на фона на редовно приетия левотироксин в сутринта на измерването.
При проследяване ефекта на тиреостатичното лечение при състояния на хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза) се препоръчва измерване на ФТ4. Първото изследване се прави 45-60 дни след започване на лечението. Измерването на нивата на ТСХ има смисъл да се прави едва след 3-я месец, а при Базедова болест – понякога и по-късно.
