В условията на физически травми и възпалителни заболявания се активира система в човешкия организъм, която предпазва от придружаващи увреждания от травматичния или инфекциозен причинител. Тази система е част от голямото семейство на имунните механизми за протекция на организма.

В условията на физически травми със счупвания или изкълчвания на стави, естественият отговор на организма е поява на оток в засегнатия регион. Кожата става гладка и опъната, а под нея се напипва образувание с мека консистенция. Този оток е защитен отговор на организма, с който се предпазва от допълнителни увреди в зоната на счупване.

При инфекции по повърхностните зони на тялото се образува също оток, който се придружава от данни за затопляне в зоната на инфекция, болка и зачервяване. Това също така е нормален възпалителен отговор на организма при попадане на инфекциозни патогени. Целта е да се ограничи периметърът на тяхното действие и да се неутрализира възможността за тяхното разпространение.

Този специфичен имунен отговор се дължи на цитокиновата мрежа. Тя действа по три различни начина. Първият начин е паракринно действие, а при втория - цитокиновата мрежа се проявява локално чрез производство на цитокинови клетки в зоната на увреждане. Третият тип на действие за цитокиновата мрежа е автокринно, при което се насочват цитокинови комплекси към далечно разположени таргетни клетки. Таргетните клетки са клетки-мишена за действието на цитокиновите компоненти.

Доказателство за действието на цитокините е синергичността между цитокиновите представители и другите защитни клетки на организма. В други условия цитокиновите компоненти могат да имат напълно антагонистичен ефект върху другите защитни представителства.

Също така цитокиновата мрежа има много важна функция, наречена автоиндукция. При това явление тя сама контролира и стимулира производството на все повече и повече цитокинови комплекси.

NEWS_MORE_BOX


Цитокините, които се образуват от лимфоцити се наричат интерлевкини, а тези, които се произвеждат от моноцити – съответно монокини. С най-голямо значение за имунния отговор на организма при различни травми или възпалителни увреждания са IL1, IL9 и интерферон  - INF. Последният участва в производството на колония стимулиращи фактори.

Цитокините участват в регулацията на собственото си производство на транскрипционно и посттранскрипционно ниво чрез автоиндукция и стимулация на други цитокини. Такива представители са IL1, IL2, IL6 и TGF.

Потискането на цитокиновата мрежа и секреция на клетки е специфичен вид регулаторен механизъм на организма, чрез който се контролира действието на клетъчния отговор спрямо увреждащия агент и се елиминират потенциално опасните странични действия на цитокиновите представители.

Крайният резултат от цялата защитна каскада в организма е свързване на цитокините към клетъчни рецептори в зоната на увреждане и активиране на вътреклетъчни сигнали със съответен отговор и действие. Съответно такива може да са активната секреция на цитокини от клетки или пролиферация и диференциация на вече произведени цитокини. След като цитокинът се произведе от клетката и преминава фазите на диференциация, той става биологично активен и може да се свърже със специфичен рецептор върху клетъчните мрембрани. Също така цитокинът може да се свърже с белтъчна компонента от клетката или да се обвърже с извънклетъчния матрикс.

Цитокиновите рецептори не се експресират или са много малко на брой спрямо активните клетки. Рецепторната гъстота по клетъчната повърхност се повишава от същите фактори, които индуцират секрецията на цитокини или от самите клетки на организма. Повечето рецептори имат специфичност на свързване и не всеки клетъчен компонент може да се обвърже с тях.

Съществуват още един вид цитокинови рецептори, които се намират в разтворима форма. Те се образуват в резултат на клетъчна активация при възпалителни заболявания и предизвикват каскада от реакции, след свързването им с цитокин, което ограничава зоната на възпаление и не позволява дифузното разпространение на бактерии или гнилостни продукти на тяхното действие.