Уретроцистоскопията е стандартна процедура в урологията, която се използва за диагностика на заболяванията на долните пикочни пътища. Представлява минимално-инвазивна ендоскопска процедура, при която посредством цистоскоп се навлиза през уретрата и се оглежда лигавицата и на уретрата и на пикочния мехур.

 

Посредством нея операторите също така имат възможност да изпълнят диагностични и терапевтични процедури на горните пикочни пътища. Съществуват редица показания, но също така и някои противопоказания за провеждането ѝ.


 

Макроскопската хематурия (кръв в урината), съмнение за карцином на пикочния мехур и предоперативно изследване на простатната жлеза преди ТУР или отворена операция са сред най-честите индикации за провеждане на цистоскопия. В допълнение тя намира приложение като контролно изследване след трансуретрална резекция на карцином на пикочния мехур, оглед на уретералните остиуми при съмнение за везикоуретерален рефлукс или уретероцеле.

 

Използва се при изследване на пикочния мехур в случай на специфични и неспецифични цистити, при инконтиненция на урина, стриктура на уретрата и в случай на изследване на чужди тела в уретрата и пикочния мехур.

 

Уретероцистоскопията е подходящия метод за извършване на терапевтични процедури засягащи горните уринарни пътища. В това число екстракция на камък от уретера, оперативно лечение на тумор на горните сегменти на отделителната система или поставяне на стент на уретера.

 

Противопоказания за провеждане на уретероцистоскопия са относително малко, в това число острата инфекция на пикочните пътища - простатит, уретрит и орхиепидидимит. Септичното състояние на пациентите също изисква първоначално саниране или овладяване на инфекцията преди провеждането на ендоскопската процедура.

 

Уретероцистоскопията с диагностична цел се провежда в амбулаторни условия. В повечето случаи се използва единствено локална анестезия под формата на гел приложен в уретрата. В по-редки случаи се налага използване на кратка венозна или спинална анестезия.

 

Техниката на извършване позволява два подхода - ригидна и флексибилна цистоскопия. При флексибилната цистоскопия се използва тънък (с диаметър на молив) и огъващ се цистоскоп. Провежда се най-често в будно състояние на пациента, с локална анестезия. Ригидната цистоскопия използва твърд и неогъващ се цистоскоп.  Обикновено се предпочита за по-продължителни процедури, което налага пациентите да бъдат под обща или спинална анестезия.

 

Рисковете от извършване на цистоскопия са резултат най-често от неправилно техническо изпълнение. Възможни усложнения могат да бъдат увреждане на уретралния епител, разкъсване на уретрата, образуване на лъжлив ход, перфорация на пикочния мехур, внасяне на инфекция. Отдалечено във времето и рядко усложнение, предимно при агресивен подход е формирането на стриктура на уретрата.

 

Съвсем нормално и очаквано е, предвид външната намеса, след цистоскопия в продължение на няколко часа пациентите да изпитват парене в уретралния канал и фалшиви позиви за уриниране. Също така постпроцедурно е възможна изявата на лека хематурия (кървене) поради тактилното дразнене на стената на уретрата и пикочния мехур.

 

Независимо от стерилните условия, при които се извършва цистоскопията, е желателно профилактично даване на антибиотик за предотвратяване развитието на възпалителни процеси. Обикновено, ако няма усложнения се препоръчва даването на една доза широкоспектърен антибиотик вечерта след процедурата. При по-сериозни усложнения се налага продължителна антибиотична терапия.  

 

Референции:

Урология, под редакцията на проф. П. Панчев