Циститите са възпалителни заболявания на пикочния мехур. Понятието обхваща редица нарушения с различна етиология и патологични механизми, но с еднаква клинична проява.
Асоциираните с цистита симптоми са неспецифични. Това са парене и болезненост при уриниране - дизурия, чести позиви за уриниране и полакиурия, което представлява често уриниране в малки количества.
Най-често циститът е резултат от бактериална инфекция, която води до появата на остър инфекциозен цистит.
Бактериалният цистит най-често е резултат от възходяща инфекция през уретрата, която се причинява от собствения чревен микробиом на пациента. При имунокомпроментирани пациенти е възможна и хематологична дисеминация на организми.
Голяма част от патологичните агенти са колиформни бактерии - Escherichia coli, Proteus, Klebsiella и Enterobacter. По-нетипично е присъствието на анаеробни бактерии, като Bacteroides fragilis, което предполага наличието на комуникация между чревните и пикочните пътища.
Други по-редки причинители са Chlamydia trachomatis, някои гъби - Blastomyces и Candida, и вируси - Polyomavirus, Adenovirus, Cytomegalovirus.
Бактериален цистит може да се причини и от специфични бактерии, които произвеждат газ. Този вид се нарича емфизематозен цистит. Характерно за него са пълните с газ кисти в стената на пикочния мехур.
Обикновено се наблюдава при недобре контролиран диабет, хроничен цистит, неврогенен пикочен мехур и при имунокомпроментирани пациенти.
Жлезистият цистит е често, но рядко разпознато нарушение. Дължи се на постоянно дразнене на лигавицата на пикочния мехур. Състоянието е обратимо след премахване на провокиращия агент.
Еозинофилният цистит, от друга страна, е рядка форма, която може да бъде свързана с алергични и автоимунни заболявания като лупус, паразитна инфекция и системна периферна еозинофилия, например при идиопатичен хипереозинофилен синдром.
На фона на хроничния може да се наблюдава фоликуларен цистит. Той често се предизвиква от инфекция със Salmonella или след облъчване в пубисната област.
Друг вид цистит е хеморагичният. Обикновено се причинява в резултат на медикаментозна терапия с Cyclophosphamide в комбинация с лъчева терапия. Лекарственото вещество Methotrexate също може да предизвика това състояние. При имунокомпроментирани пациенти е често срещан след вирусна инфекция.
Интерстициалният цистит, наричан още хроничен язвен интерстициален цистит и синдром на болезнения пикочен мехур, е рядка форма, която засяга жени на средна възраст. Неговото лечение е по-трудно, заради неизяснената му етиология.
Папиларно-полипоидният цистит е резултат от рядка, неспецифична реакция на лигавицата, която възниква в резултат на хронично възпаление на пикочния мехур и се характеризира с полипозни лезии и оток или папиларни лезии. По-често срещан е сред мъже на средна възраст.
Радиацията също може да бъде рисков фактор за развитието на цистит. Този вид нарушение може да се развие остро или до 14 години след лъчелечението. Тежестта на заболяването корелира с дозата и продължителността на експозицията.
Малакоплакията е още един вид възпалителен процес, при който по лигавицата на пикочния мехур се формират жълтобелезникави плаки. Засегнати са основно жени и имунокомпроментирани пациенти, най-често след 50 годишна възраст.
Етиологичните фактори за развитието на цистит могат да бъдат различни, но проявата на заболяването е сходна. Поради тази причина при налични оплаквания е важна консултацията с лекар, който да определи вида и да назначи необходимото лечение.
Източници:
https://emedicine.medscape.com/article/2055346-overview#showall
