5. Как се диагностицира цистита и какво е лечението?
Оплакванията са основната отправна точка за диагнозата. Тя се потвърждава и от химичния анализ на урината – повишен брой на левкоцити, еритроцити и бактерии, лекостепенна протеинурия (белтък в урината) в нея. Необходимо е микробиологично изследване на урина, за да се установи причинителят на заболяването и неговата антибиотична чувствителност.
При рецидивиращите цистити се провеждат допълнителни изследвания, за да се открие причината за тяхната поява – образни изследвания на бъбреците, инструментален оглед на пикочния мехур (цистоскопия), специализирани изследвания на динамиката на уринирането.
Лечението е антибиотично. Назначава се диета – повече течности и пълноценна храна без дразнещи пикочния мехур подправки. При хроничен цистит е препоръчителен прием на ваксина за няколко месеца. Тя води до намаляване на симптоматиката и болестотворността на бактериите. Добро влияние оказват балнеолечението и физиотерапията с топлинни процедури в областта на малкия таз или нискочестотни токове.
Интерстициалният цистит се лекува с кортикостероиди и обезболяващи препарати. В някои случаи се прилагат инвазивни методи: разтягане на пикочния мехур с течност, изпълването му със сребърен нитрат или електростимулации. Оперативното лечение се използва, за да се увеличи обемът на мехура.
6. Няколко съвета за справяне с цистита
- Прием на повече течности – поне 2 литра на ден, за да се отмиват механично причинителите от пикочните пътища. Особено полезно действие имат чайовете от мечо грозде, листа от бреза, ленено и тиквено семе, полски хвощ и царевична коса.
- Уриниране всеки път при позив. Отлагането на микцията води до преразтягане на пикочния мехур, след което при уринирането последният не се изпразва напълно. Част от урината остава в него. Това е идеална среда за развитие на бактерии.
- Избягване на дразнещи храни и напитки – лютиви подправки, силен чай, кафе и алкохол. Храната трябва да е богата на витамини и фибри.
- Допълнително внимание при хигиената. След уриниране е желателно половата област да се попива с тоалетната хартия, а не да се забърсва грубо. Спазва се посоката отпред-назад, за да се предотврати замърсяване от ануса и влагалището. Половите органи се измиват редовно с вода. Избягват се силно ароматизираните сапуни и гелове.
- С внимание към санитарните материали при менструация. Необходимо е жената да установи дали санитарните материали, използвани по време на менструалното кървене, причиняват оплаквания. Тампоните често притискат и дразнят уретрата, а дамските превръзки при движение на тялото се разместват напред-назад, причиняват механична травма и пренасят бактериална флора от ануса.
- Уриниране след секс, преди и неспосредствено след сън. При жените, страдащи от рецидивиращи цистити, е задължително да уринират след секс. Струята урина отмива попадналите в мехура бактерии и предотвратява инфекция. При тези жени не е желателно използването на диаграгми като контрацептивно средство. Благоприятен ефект има и изпразването на пикочния мехур преди сън.
- Редовна дефекация. Важно е да се осигури редовна дефекация, тъй като задържането на фекалните маси в дебелото черво предразполагат към преминаване на бактерии във влагалището и пикочния мехур. За чревното здраве в помощ са хранителниоте добавки с лактобацили.
- Грижа по време на секс. За предотвратяване на уретралния синдром и циститните оплаквания след секс се използват гелове, овлажняващи вагината.
- Облеклото. Не е желателно носенето на стегнати панталони, тъй като нарушават нормалния кръвоток, което предзаполага развитието на инфекциозен процес.
