Циститът е инфекция на пикочния мехур. Той се класифицира като усложнен или неусложнен. Последният се отнася до инфекция на долните пикочни пътища при мъже или небременни жени, които са здрави и нямат съпътстващи заболявания. От друга страна, усложненият цистит е свързан с наличието на съпътстващи рискови фактори, които увеличават вероятността и опасността от инфекция или шансовете за неуспех на антибиотичната терапия.

 

Острият цистит обикновено се причинява от бактериална инфекция на пикочния мехур. При жените се наблюдава повишен риск от развитие на инфекция поради непосредствената близост на ректума до отвора на пикочния канал, както и относително по-късата дължина на последния. В 75% до 95% от случаите, Escherichia coli е най-честият причинител на цистит при жени, следван от Klebsiella. Други често срещани причинители включват видове от семейство Enterobacteriaceae, като Proteus mirabilis, както и други бактерии - Staphylococcus saprophyticus и Еnterococcus. Честотата на антибиотичната резистентност при усложнени инфекции също е значително по-висока. Известните резистентни организми включват бактериите, произвеждащи бета-лактамаза с разширен спектър - ESBL, както и резистентни на карбапенем и флуорохинолони микроорганизми, особено Е. coli.


 

Честотата на неусложнен цистит при мъжете е относително ниска. Смята се, че годишно се засягат по-малко от 10 на 10 000 мъже под 65 години. Симптомите на неусложнена инфекция при мъжете са сходни с тези при женит: дизурия, често уриниране, неотложни позиви и супрапубисна болка - болка, разположена ниско в корема. Повтарящи се симптоми или повторни инфекции след лечение, треска и болка в таза или перинеума са признак на простатит. Треска, втрисане, болки в хълбоците или всякакви симптоми на системно заболяване са признак на усложнена инфекция на пикочните пътища.

 

Циститът обикновено се развива поради колонизацията на периуретралната лигавица от бактерии от фекалната или вагиналната флора и преминаването на тези патогени в пикочния мехур. Уропатогените могат да притежават микробни вирулентни фактори, които им осигуряват устойчивост спрямо защитните механизми на гостоприемника и позволяват навилзане в тъканите на пикочните пътища. Инфекциите на пикочните пътища при мъжете са много по-рядко срещани поради по-голямата дължина на пикочния канал, по-сухата периуретрална среда и антибактериалната защита, осигурена от простатната течност. Смята се, че всички инфекции на пикочните пътища при мъжете са усложнени.

 

Основните фактори на гостоприемника до голяма степен определят патогенезата на усложнените инфекции на пикочните пътища. Нарушенията във функцията на имунната система, както и затрудненията в уринирането, които се наблюдават в резултат на автономната невропатия при диабетици, са предразполагащ фактор към развитие на инфекции на пикочните пътища. При бъбречна недостатъчност натрупването на уремични токсини може да намали защитните сили на гостоприемника, а пониженият бъбречен кръвоток нарушава способността за елиминиране на бактериите.

 

Камъните в бъбреците могат да са причина за запушвания на пикочните пътища и да осигурят образуване на потенциално огнище на инфекция. В условията на уринарна катетеризация, вътрешни и външни биофилми могат да се образуват върху катетъра, което позволява на патогените да се размножават в пикочния мехур.

Какви са симптомите на цистит?

  • Дизурия - дискомфорт, парене и болка при уриниране;
  • Супрапубисна болка;
  • Мътна урина;
  • Хематурия - наличие на кръв в урината.

При възрастни хора освен характерните симптоми, се наблюдава и променен психичен статус, летаргия и генерализирана слабост. Наличието на секреция със силна миризма и/или мътен вид без съобщаване за други симптоми е недостатъчно за диагностициране на инфекция на долните пикочни пътища или за започване на антибиотично лечение.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK459322/