Първа част на материала

 

Трябва да е ясно, че лечението на цистита зависи от причината за заболяването. Освен бактериален, циститът бива вирусен, туберкулозен и пр. Оплакванията могат да се дължат и на инфекция на пикочния канал, както и на злокачествен процес в отделителната система и др.


 


Дори и "самолечението" да даде резултат, той е временен и заболяването продължава да прогресира. Нелекувана инфекцията може да достигне бъбреците и други съседни органи, да доведе до изменения в пикочния мехур и други заболявания.
Дори когато пътувате, сте на планина, на отдалечено място, при признаци на цистит, особено когато симптомите се появяват за първи път, консултацията с лекар е наложителна.
 

Препоръчва се прием на повече течности, въздържане от пикантни, прекалено солени, кисели храни и алкохол, топло облекло.


При хроничен цистит преди отпътуване се налага консултация с лекуващия лекар. Той ще препоръча средство, което е най-подходящо да вземете в случай на рецидивиране на симптомите по време на път.
 

 

Често рецидивиращият цистит е признак за системни проблеми в организма и начина на живот.
 

 

При цистит не се препоръчва поставяне на топло върху корема, електрическа възглавница или грейка, тъй като това може да доведе до разпространение на инфекцията.



8 фактора, предразполагащи към цистит

  • Общо понижаване на имунитета и налични хронични заболявания, стрес, нефрологични, гинекологични проблеми, полово предавани инфекции, бременност, спаднал имунитет в периода непосредствено преди менструация и др.

 

  • Простудяване, особено когато са засегнати областта на кръста и таза и краката.

 

  • Изменения на лигавицата на влагалището и пикочния канал. Дефицит на естроген, честа употреба на спермициди и неподходящи контрацептивни методи, възпаление на органите на малкия таз, склонност към констипация, заболявания на бъбреците – всички тези фактори водят до промени в тъканите на пикочния мехур, те стават по-рехави и податливи на инфекции.

 

  • Хигиената. Препоръчително е дамските превръзки и тампоните да се сменят възможно по-често. Необходимо е при тоалет на гениталиите движенията да се извършват от вагината към ануса, в протичен случай е много вероятно да се пренесе Escherichia coli и инфекцията да се разпространи и в пикочния канал и мехур. Има щамове Escherichia coli, които са изключително устойчиви, попаднали върху епителната тъкан на органите на отделителната система. В тази връзка не се препоръчва и аналният секс.

 

  • Неподходящо бельо. Бельото тип стринг буквално спомага предвиждването на Escherichia coli от областта на ануса към вагината. Опасността е подобна при носене на синтетични тъкани и бельо и дрехи, които се впиват в тялото.

 

  • При консумация на пикантна храна и алкохол с урината се отделят вещества, които дразнят стените на пикочния мехур. Това от своя страна е предпоставка за развитие на инфекция.

 

  • Рецидивите на цистит могат да се дължат на особености на анатомията на гениталиите. Ако уретрата се отваря във влагалището или се намира до него, при полов контакт от там в уретрата навлизат микроорганизми, които са част от вагиналната флора или други патогенни. Възможно е да се появи раздразнение на отвора на пикочния мехур при продължителен мнокократен секс. Неблагоприятно въздействие има и половото сношение при пълен пикочен мехур, при дефлорация и при инфектиране с патогенни микроорганизми от партньора.

 

  • Когато пикочният мехур се поддържа постоянно пълен, това води до разтягането му и загубата на еластичността му. Вредни са и честите посещения на тоалетната, в следствие на стрес, които също могат да намалят защитните сили на лигавицата му. За жените нормалната честота по малка нужда е един път на 3-4 часа.