Черният дроб е най-големият и най-сложният орган в човешкото тяло, изпълняващ множество витални функции – най-важните сред които са свързани с продукцията на факторите на хемокоагулационната система, обезвреждане на токсини, метаболизъм на въглехидратите, продукция на жлъчка и много други.


Цирозата е хронично чернодробно заболяване, което се характеризира със замяна на функционалния чернодробен паренхим с фиброзна скарификационна тъкан. С времето това води до постепенно отпадане функциите на черния дроб и чернодробна недостатъчност. Процесът е необратим, но диагностициран в ранен стадий и с правилен начин на живот, може да бъде лимитиран и да се ограничи по-нататъшното разгръщане на патологията. Цирозата е по-скоро следствие на редица други подлежащи хронични чернодробни заболявания, отколкото самостоятелно заболяване. Най-важните последствия, свързани с нея са развитието на портална хипертензия и невъзможността за отстраняване на токсини.


Етиологично, най-честите причини свързани с развитие на заболяването са хронични хепатити B и C и хроничен етилизъм, но редица други състояния могат да доведат до развитието на цироза - неалкохолна стеатоза, хемохроматоза, болест на Уилсън, ятрогенна цироза (при употреба на някои лекарствени средства), автоимунен хепатит и др. Рисковите фактори включват ексцесивна консумация на алкохол, обезитет, наличие на хепатит B и C инфекция и др.



Симптоматиката на цирозата в много случаи е неспецифична – отпадналост, загуба на апетит и тегло, сърбеж а също иктер, асцит, поява на синини и хематоми,  хепатална енцефалопатия, която се проявява с объркване, несвързан говор, загуба на съзнание и др.
Стажирането на цирозата се разделя в четири стадия:


Стадий 1 се характеризира с наличие на скарификационна тъкан, нo незабележима симптоматика;


При Стадий 2 се наблюдава развитие на варици и портална хипертензия;


В Стадий 3 има напреднал фиброзиращ процес, асцит – говори се за декомпенсирана цироза с възможни животозастрашаващи усложнения;


При Стадий 4 единствената възможност за третиране е чернодробната трансплантация;


Компликациите съпровождащи цирозата са свързани с:


Повишеното кръвно налягане във Vena portae портална хипертония. Това води до повишен пермеабилитет и развитие на асцит и периферни отоци. Част от кръвта в порталната вена, поради високото налягане се връща назад и преминава по алтернативни пътища с по-ниско съпротивление (байпас), което води до развитие на езофагеални варици. От друга страна, кръвта не се филтрира от токсини, поради комплексни причини – замяната на функционалната чернодробна тъкан и байпас на кръвта, което води до развитие на неврологична симптоматика. Намалената продукция на факторите на хемокоагулацията води до повишен риск от кървене, което в съчетание с езофагеалните варици води до смъртоносни езофагеални кръвоизливи.


Цирозата се свързва и с повишен риск от развитие на хепатоцелуларен карцином. Може да се наблюдава и спленомегалия, развитие на бактериален перитонит и др.


За златен стандарт в поставянето на диагнозата се счита чернодробната биопсия. Ползват се още транзиентна еластография – образен метод, който измерва плътността на черния дроб; компютърна томография, ЯМР, някои лабораторни изследвания (чернодробни трансаминази най-често) и др.


Лечението е в зависимост от етиологията – при инфекциозен хроничен хепатит с антивирусна терапия; при автоимунен хепатит – с кортикостероиди и др. При всички случаи обаче се налага стриктна промяна в начина на живот – отказване на алкохол, диета, изключване приема на лекарства, метаболизиращи се в черния дроб и др. Възможните усложнения, които трябва да бъдат контролирани са:

 

  • Порталната хипертония – ползват се бета-блокери, но при пациенти, които не се поддават на лечение се прилага трансюгуларен интрахепатален портален шънт (TIPS);
  • Задръжка на течности – безсолна диета и диуретична терапия;
  • Инфекции – в асцитната течност може да се развият различни бактерии, което да доведе до бактериален перитонит;
  • Хепатална енцефалопатия – диета, лактулоза, антибиотици и др., които да намалят акумулацията на токсини;


Като цяло прогнозата при цирозата не е добра – прогнозираната продължителност на живота зависи от авансираността на процеса. Ако той бъде диагностициран и навременно лекуван в началните компенсирани стадии – очакваната продължителност на живота надхвърля 12 години. В напредналите стадии обаче може да бъде от няколко месеца до две години.


Най-добрата превенция остава начинът на живот и скринингът – избягване ексцесивна консумация на алкохол, някои лекарства, високомазнинна диета и др. Поради факта, че в България непрекъснато се провеждат безплатни скрининг кампании за хепатит B и C, то добър съвет е да се възползваме от тях. Ранното им диагностициране в много случаи предотвратява развитието на цироза.

 

4760