Какво представлява цианозата?


Цианозата е синкаво оцветяване на кожата и видимите лигавици с различен оттенък според произхода. Цианозата е симптом, а не заболяване.


Цианоза настъпва, когато се увеличи количеството на бедния на кислород (редуциран) хемоглобин в капилярната кръв над 3,1 mmol/l. Това става по два начина:


 

  1. Чрез понижаване на кислородното насищане на артериалната кръв - централна цианоза;
  2. Увеличено извличане на кислород от тъканите - периферна цианоза.

 

Всяка цианоза се дължи на пониженото съдържание на кислород в кръвта (хипоксемия), което води до понижено съдържание на кислород в тъканите (хипоксия).


Освен от количеството на редуцирания хемоглобин в кръвта, изразеността на цианозата зависи и от дебелината на епидермиса (най-външният слой на кожата), разположението (повърхностно или дълбоко) на кожните капиляри, количеството на кожния пигмент. Затова клиничното степенуване на тежестта на цианозата е трудно.


Какви са видовете цианоза?


Централна цианоза. Тя възниква при всички състояния, които водят до недостатъчно насищане на артериалната кръв с кислород. Най-често това са белодробни заболявания: хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бронхиална астма, пневмосклероза, белодробен карцином, белодробен застой, белодробен оток; атеросклероза и др. Тази цианоза настъпва при разстройство в общия газообмен. Физикално централната цианоза се изявява като обща със сиво-синкав оттенък на кожата. Най-добре се изразява по лицето в назолабиалните гънки (които започват от носа и се спускат към ъглите на устните), около устата и устните лигавици, но не и по езика, за разлика от периферната цианоза. Кожата е топла. Влияе се много добре и бързо от вдишването на кислород.


Периферна цианоза. Зависи от два фактора: забавяне на кръвния ток, което дава възможност за увеличено извличане на кислород от тъканите и недостатъчно им оросяване (исхемия). Най-често се среща при нарушение на кръвообращението: застойна сърдечна недостатъчност, остра сърдечна слабост (шок); локални нарушения на кръвообращението под въздействие на ниски температури и запушване на венозни и артериални съдове.

 

NEWS_MORE_BOX


Цианозата, която се наблюдава при сърдечна недостатъчност, има обикновено смесен характер. Развитието ѝ зависи в различна степен от двата механизма - централен и периферен. Периферната цианоза при сърдечна недостатъчност се дължи на намален минутен обем (количеството кръв, което сърцето изхвърля за една минута), на забавяне на кръвния ток и на затруднения в прилива на венозна кръв към сърцето (перикардит, заболяване на дясното сърце). Условия за периферна цианоза съществуват предимно при дясната сърдечна недостатъчност. Mитрално лице - facies mitralis (зачервени бузи с лилав отенък и синкави устни) е по-често израз на периферна цианоза.


При левостранна сърдечна недостатъчност се установява значително намаление на кислородното насищане на артериалната кръв, особено при изразен белодробен застой. Затова при левостранната сърдечна недостатъчност на преден план може да изпъкне централният респираторен механизъм на развитие на цианозата, въпреки че допълнително участие взема и периферният механизъм.


Периферната цианоза клинично се проявява със синкаво-виолетов цвят на кожата и видимите лигавици. Тя може да бъде обща и местна. Най-добре се изразява по периферните части на пръстите на крайниците, ушните миди, върха на носа, езика. Кожата е студена. Повлиява се слабо от вдишването на кислород.


Псевдоцианоза. Истинската цианоза трябва да се различава от т. нар. псевдоцианоза (при аргирия, където се отлагат сребърни соли, които придават на кожата сивкаво-синкав цвят с метален оттенък). При псевдоцианоза цветът на кожата не се променя при натиск, докато при истинската цианоза кожата побледнява при натиск.


Видовете цианоза много често се смесват и проявата на тяхното естество е трудно. В това отношение имат значение данните от анамнезата за давността на цианозата, данни от прегледа за наличие на белодробно или сърдечно заболяване, определяне на парциалното налягане на кислорода в кръвта и насищането на хемоглобина с кислород от различии части на сърдечносъдовата система и др.