Трудотерапията, като част от рехабилитацията, има за крайна цел да възстанови пациента до степен той да бъде напълно независим - тоест да не се нуждае от чужда помощ при обслужването си. Тук влизат ставане без чужда помощ от леглото, извършване на сутрешен тоалет, обличане и стигане до работното място (дори и с помощни средства).


В случай, че пациентът няма възможност да се справя с изброените дейности, той може да работи и от вкъщи, но в случаите, в които има възможност за трудоустрояване.


Така пациенти с ревматоиден артрит, например, са насочени към развиване на сигурност във фината моторика на ръцете. Пример е обучението в хващане на предмети и задържането им, докато се извършват с тях различни действия - например хранене.



Често при пациенти с тежки увреждания - например след инсулт, се налага обслужване от близък, дори и в болничното заведение. Но по този начин се води до лишаване от възможността пациентът да се справя сам още в най-ранен етап.


Започва се с подготовка за сядане в леглото, което след дълго залежаване често е съпроводено с някои вегетативни реакции - рязко изпотяване, причерняване, в някои случаи до колабиране.


За да не се стигне до тези реакции, които могат да повлияят значително върху желанието на пациента да продължи с опитите се препоръчва да се започне с повдигане и обръщане на главата, поставяне на по-ниска и по-висока възглавница, поставяне на болния в полуседнало положение, както и засилване на опората в лактите и целите ръце.


Рехабилитаторът работи върху засилване на мускулатурата на ръцете, раменния пояс, гърба и корема. С учебни прибори по няколко пъти на ден пациентът имитира хранене и прием на течности. В случай, че на преден план излизат проблеми с координацията, то се дават упражнения за извършване със затворени очи.


В началото се започва с обучение за хранене без храна. При усвояване на движенията се преминава към хранене с продукти, които не се разсипват или разливат лесно, за да може това да не повлияе демотивиращо върху желанието на пациента да продължи с обучението.


Освен това обучението включва освен качване, слизане на стълби и ходене (с или без помощни средства) също така и как да пада по-достатъчно безопасен начин, тъй като в началото загубата на координация е честа.


Няколко вида са най-често използваните средства за самопомощ и функционално възстановяване. На първо място такива, улесняващи храненето - прибори с удължени или разширени дръжки, които са особено полезни при ревматоиден артрит, например.


Средствата за обличане и събличане се изразяват в щипки с дълги дръжки, както и обувалки. При затруднение във фината моторика на ръцете не се препоръчват дрехи с копчета, а вместо това използването на дрехи с ципове.


По отношение на сутрешния тоалет най-важно значение има самостоятелното ползване на тоалетна. Полезни в това отношение са по-високите чинии или тръбни лостове за подпомагане на клякането и изправянето.


Не на последно място значение имат съораженията за улесняване на домакинската дейност. В някои случаи се налага преустрояване на старото или настаняване в ново подходящо жилище, което в условията на нашата страна, предвид необходимостта от средства, която трябва да бъде отделена - това се оказва трудно до невъзможно за изпълнение.