Хранопроводът е онази част от храносмилателната система, която свързва устната кухина със стомаха. Той представлява мускулеста тръба, която чрез съкращенията си спомага за придвижване на погълнатата храна към стомаха.
В края на хранопровода, в мястото на свързването му със стомаха се намира кръгъл мускул, наречен сфинктер, чиято функция е да не позволява попадналата вече в стомаха храна да се връща обратно в хранопровода. Когато поглъщаме хапка, възникват перисталтични вълни в хранопровода, чрез които храната се предвижва към стомаха. Успоредно с това долният езофагеален сфинктер (ДЕС) се отваря.
При ахалазия този мускул не може да се отвори, когато има хапка и това води до смущения в преглъщането. Наред със смущенията в сфинктера, перисталтиката на хранопровода също се нарушава. Установено е, че част от пациентите с това заболяване имат високо налягане в долния езофагеален сфинктер и когато не преглъщат.
Ахалазията е рядко заболяване, което засяга хора на възраст между 30 и 50 години. Не е изключено да боледуват и деца, младежи или хора в напреднала възраст. Когато заболяването се появи още в детска възраст, е обикновено с генетична генеза.
Различават се основно два вида ахалазия - първична и вторична. Специалистите определят една халазия като първична, когато не могат да открият ясна причина за появата й. Тя е по-честата форма. При вторичната ахалазия има някакво друго заболяване, което води до това смущение в долния езофагеален сфинктер. Заболявания, които могат да доведат до такова състояние са рак на хранопровода, болестта на Chagas и др. При тях има увреждане на нервните пътища в хранопровода, а оттам и нарушения при съкращаването на гладката мускулатура, която влиза в състава на сфинктера. Разликата между първичната и вторичната ахалазия е, че затрудненията при преглъщането по-бързо се развиват при вторичната. От нея по-често страдат по-възрастните хора.
Какви могат да бъдат симптомите?
Един от водещите симптоми е трудното преглъщане или т. нар. дисфагия. В началото тази проява е рядка. Затрудненията при преглъщането в началото са само при консумиране на твърда храна. Пациентът има усещането за засядане в гърлото на преглътнатия залък и има нужда да пие някакава течност. Това улеснява стигането на храната до стомаха.
В напредналите стадии преглъщането на течности може да стане невъзможно или да е изключително трудно. При някои пациенти този симптом предизвиква по-скоро психическо натоварване, а при други води до значително намаляване на теглото.
Друго оплакване е спонтанното оригване, което често е съпроводено с връщане на несмляна храна в устната кухина. Този симптом се появява в легнало положение. Усещането за пълнота може да доведе и до гадене и повръщане.
Пациентите, страдащи от ахалазия нямат или рядко имат киселини, тъй като долният езофагеален сфинктер продължително време е с повишено налягане и не се отваря. Това съответно пречи на попадането на стомашен сок в хранопровода.
Оригването, съпроводено с връщане на несмляна храна в устната кухина (особено вечер в легнало положение) може да доведе до аспирация на тази храна (попадането й в дихателните пътища), което причинява кашлица, а понякога и по-сериозни усложнения.
Други характерни клинични прояви на заболяването са отслабването на тегло, което при първичната ахалазия става постепенно и засяга не всички боледуващи, докато при вторичната се развива изключително бързо. Като оплакване може да се появи и болка зад гръдната кост при преглъщане. Не по-малко важен е и лошият дъх, за който невинаги зъбите са причина.
Лечението на това заболяване може да започне с медикаменти. Те обаче помагат само при част от пациентите. Приемат се 30 минути преди хранене, за да могат да отпуснат долния езофагеален сфинктер и храната по-лесно да навлезе в стомаха.
Другите лечебни методи са инвазивни, но в повечето случаи по-предпочитани, заради положителния си резултат. Такива са балонната дилатация на сфинктера, инжектирането му с ботулинов токсин, оперативно разтягане на долния езофагеален сфинктер.
