Тропическото спру е заболяване открито през 1759 г. от Уилям Хилари след наблюдение на хронична диария в Барбадос. След това се описват случаи на заболяването по целия свят.

 

Тропическото спру е хронично заболяване, което се наблюдава най-често при местни или туристи в тропически области (Карибския регион, Южна Африка, Югоизточна Азия, Индия), като симптоматиката на заболяването може да се появи до десет години след престоя в областта.


 

Етиологията и патогенезата на заболяването все още не са съвсем изяснени. Счита се, че се причинява от първоначална чревна инфекция, която причинява чревна стаза и последващ анормален растеж на нормалната чревна флора. Заболяването най-често засяга проксималното тънко черво (йейунум) и по-рядко дисталното (илеум), но тъй като заболяването е хронично, то често се стига до засягане и на дисталния отдел в крайна сметка. Характеризира се с деструкция на ентероцитите и развитие на малабсорбтивен синдром.

 

Други характерни симптоми са хроничната диария, коремни болки, загуба на тегло, отоци по долните крайници, умора, фебрилитет, остеомалация, остеопороза, анемия и др. Не съществува специфичен маркер за заболяването, а диагнозата се поставя обикновено след изключване на глутенова ентеропатия, Крон и други възпалителни и инфекциозни заболявания като диференциална диагноза.

 

Глутеновата ентеропатия и тропическото спру са всъщност изключително близки по симптоматика и хистологично и често се бъркат. За разлика от спруто, за глутеновата ентеропатия съществуват серологични изследвания (антитрансглутаминазни антитела).

 

Малабсорбцията е свързана с дефицит на витамин B12, желязо, фолат и др. При кръвна натривка се наблюдава мегалобластна анемия при около 60% от пациентите, стеатореа (наличие на над 6 грама мазнини във фецеса за 24 часа, а при повече от 15 грама може да се наблюдава макроскопски). Хистологично се наблюдава вилозна атрофия (подобно на глутеновата ентеропатия).

 

Диагнозата се поставя хистологично след ендоскопско взимане на биопсия при колоноскопия.

 

Лечението се провежда с антибиотици за период от 3-6 месеца, но при персистираща симптоматика над 6 месеца, лечението може да продължи година. Най-често се ползва Тетрациклин, но и други широкоспектърни антибиотици – Сулфаметоксазол, ампицилин, окситетрациклин и др. Тетрациклин обикновено не се предписва при деца, при които все още не са се формирали постоянни зъби, тъй като може да доведе до дисколорация на все още формиращите се зъби. Налага се и парентерално вливане на витамин B12, фолат, желязо, електролити, а понякога дори и хемотрансфузия за третиране на малабсорбтивния синдром. Необходимо е пациентът да се проследява ежемесечно във връзка с корекцията на малабсорбцията. Прогнозата на заболяването е много добра – риск представляват усложненията от малабсорбцията.

 

В заключение, тропическото спру е заболяване с не напълно изяснена етиология, което се среща при туристи и местни в тропическите зони. Заболяването хронифицира, като се проявяват първо локалните симптоми – хронична диария, крампи и фебрилитет, а във времето и системни симптоми, свързани с усложняването на малабсорбцията, поради вилозна атрофия.