Когато хемороидите тромбозират, т.е. в тях се образува кръвен съсирек – тромб, те стават силно чувствителни. Големите съсиреци предизвикват болезненост при вървене, седене и изхождане. Не е напълно ясно защо хора в добро общо здравословно състояние внезапно развиват тромби във външните хемороиди.

 

Ако хемороидът тромбозира, има няколко алтернативни подхода за разрешаване на проблема. Най-малко инвазивният от тях е просто да се изчака тромбът постепенно да бъде абсорбиран от съседните тъкани за няколко седмици. Ако това не е вариант поради прекалена болезненост, тромбът може да бъде третиран с бани, мази или кремове. Ако това не даде желания резултат, повечето експерти препоръчват тромбът да бъде хирургически отстранен.


 

По време на процедурата, хирургът прави разрез над хемороида, което позволява той да бъде изстискан. За съжаление, този най-прост вариант на манипулацията често завършва с рецидив на тромбозата. По-екстензивна процедура е пълната хемороидектомия, при която се отстраняват целият тромб и кръвоносният съд, в който той e възникнал. Манипулацията е по-продължителна и изисква зашиване на раната, но предлага по-трайно решение на проблема с по-ниски нива на рецидивиране. Независимо от типа на манипулацията, тя се провежда под местна упойка.

 

Най-добре е операцията да бъде проведена до 72 часа след започване на симптоматиката, тъй като през този период ползите от нея са най-големи. В противен случай, болезнеността от хемороида е сравнима с остатъчната болезненост от операцията. Последната, обикновено, не е твърде сериозна и може да бъде контролирана с помощта на перорални обезболяващи – парацетамол или перорални или локални нестероидни противовъзпалителни средства. Последните се назначават само от наблюдаващия лекар, преценяващ риска от кървене, който те неминуемо носят. Възможно е, също така, до няколко седмици след процедурата да се наблюдава кървав дренаж от хемороида. Това не е повод за притеснение и може да бъде разрешено чрез поставянето на нежна марля върху хемороида. Тежко кървене от раната е повод за посещение при лекар, по възможност този, извършил операцията.

NEWS_MORE_BOX

 

Въпреки че инфекциите по начало са рядкост, наблюдаващият лекар може да препоръча прилагането на антибиотично мазило да пълното зарастване на раната. Всякакви признаци на инфекция – зачервяване, подуване или зловонен секрет, са повод за незабавно посещение при лекаря.

 

Особено важно е фецесът да бъде поддържан мек за период от няколко седмици след операцията. Това предполага чувствително увеличаване на приема на течности – поне шест водни чаши на ден. Препоръчително е и използването на слабителни продукти, отпускани без рецепта, съдържащи голямо количество фибри. Добре е те да бъдат комбинирани с омекотяващи фецеса продукти, които облекчават подуването и газовете, които могат да настъпят при някои пациенти. Напъването и запекът трябва да бъдат избягвани на всяка цена за не по-малко от две седмици след операцията. Същото се отнася и за клизмите.

 

В някои случаи лекарят може да прецени за уместно провеждането на допълнителни изследвания на дебелото черво – сигмоидоскопия. Ако тя е наложителна, обикновено, се провежда между 6 и 12 седмици след операцията.