Тромбоза на бъбречните вени представлява рядка клинична форма, която се характеризира с наличие на тромб в едната или двете главни бъбречни вени. Възможно е да бъдат засегнати и отделни клонове на бъбречната вена. Самото заболяване може да настъпи остро и да доведе до симптоми на остра бъбречна недостатъчност. Възможен е и хроничен ход на заболяването, което се характеризира с хронично бъбречно заболяване.
Най-честата причина за настъпване на венозна ренална тромбоза е нефротичният синдром. Той представлява състояние на хиперкоагулация, тъй като прекомерната загуба на протеин с урината, понижава нивата на антитромбин III. В някои студии се докладва за честота на тромбозата от 5 до 60 % при тази група пациенти.
Тромбозата на бъбречните вени може е резултат от локален болестен процес и следствие на системни заболявания. Най-честата локална причина за състоянието са злокачествените новообразувания ангажиращи бъбрека. Обикновено бъбречно-клетъчният карцином, който се простира в бъбречните вени, се свързва с тромбоза в 4% до 25% от случаите.
Други причини могат да бъдат състояния на компресия на бъбречната вена от болестен процес по съседство. Това са тумори ангажиращи съседни органи, уголемени лимфни възли или дори аневризма на коремната аорта. Локалната компресия причинява дразнене на бъбречната вена и активира триадата на Вирхов, която стои в основата на формиране на тромб в съда. Тъпата травма в областта на корема или ретроперитонеалното пространство също способства развитието на тромбоза.
Редица системни заболявания се свързват с развитието на това клинично състояние. Първичните нарушения в съсирването с хиперкоагулация (напр. дефицит на антитромбин III, дефицит на протеин C или S, мутация на фактор V Leiden, мутация на протромбин G20210A) играят главна роля в болестния процес. Те могат да се изявяват и с венозна тромбоза в други съдови басейни- например дълбока венозна тромбоза на долни крайници, белодробен тромбоемболизъм и т.н.
Антифосфолипиден синдром, системен лупус еритематозус, бъбречни васкулити, бременност и естрогенова терапия са предразполагащи причини за настъпване на тромбоза в бъбречните вени. Дехидтратацията и продължителната хипотония са рисков фактор особено при новородени.
Острата тромбоза на бъбречната вена обикновено се проявява със симптоми на бъбречен инфаркт. Клиничната презентация включва болка в хълбоците, бързо влошаване на бъбречната функция, значима протеинурия, микро- или макроскопска хематурия, олигурия. В допълнение е възможно да има гадене, повръщане или треска. Левостранната тромбоза на бъбречна вена може да се съчетае с тромбоза на гонадалната вена, която се проявява със синдром на тазова конгестия при жените или с болезнено подуване на левия тестис и варикоцеле при мъжете.
Хроничната тромбоза на реналните вени има скрито начало и обикновено е безсимптомна. В редки случаи може да се прояви с периферен оток.
Бъбречната венография е златен стандарт за поставяне на диагнозата, но рядко се използва в настоящата практика поради наличието на по-малко инвазивни тестове. Повсеместно се използва бъбречаната ехография, която демонстрира увеличени размери на засегнатия бъбрек, който е хиперехогенен при приблизително 90% от пациентите в ранната фаза на остра ренална венозна тромбоза. КТ с контраст е изключително полезна методика, защото посредством нея се изследват и съседните съдови басейни.
Лечението на тромбозата на бъбречните вени е насочено към два аспекта-лечение на самата тромбоза и лечение на подлежащата причина. Изключително важно е лечението на основното заболяване-бъбречно новообразувание, нефротичен синдром или системно заболяване. Това осигурява в значителна степен намаляване на рецидивите на тромбозата.
Тромбозата се лекува посредством антикоагулантна терапия. В началото пациентите получват терапия с хепарин или нискомолекулярен хепарин. В последствие се преминава към терапия с варфарин, с прицелни стойности на INR между 2 и 3. Антикоагулантното лечение е уместно да се продължи за период от 6-12 месеца, а при пациентите с първична хиперкоагулация и за неопределено време.
Инвазивните манипулации с катетърна локална фибринолиза и тромбектомия намират приложение при подходящи пациенти. Хирургическата тромбектомия се използва при пациенти с двустранна тромбоза на бъбречните вени и остра бъбречна недостатъчност, особено когато не може да се приложи катетърна терапия.
Нефректомия се извършва само при пълна тромбоза и некроза на бъбрека, както и в случаите на ангажиране на засегнатия бъбрек от злокачествено новообразувание и необходимост от парциална или пълна нефректомия.
Референции:
MSD Manual professional edition-Renal Vein Thrombosis
National library of medicine-Renal Vein Thrombosis
