Мозъчният инсулт е втората по честотата причина за смърт в световен мащаб. В 85% от случаите се касае за остър исхемичен инсулт. За разлика от схващанията в недалечното минало, в днешно време мозъчният инсулт се разглежда не като състояние, а като динамичен процес, в който времето играе важна ключова роля за прогнозиране на изхода. Точно поради тази причина, ранното разпознаване на първите симптоми и своевременната реакция, както от страна на пациента и неговите близки, така и на медицинските лица, е крайъгълен камък в лечението на заболяването.


Клиничната симптоматика на мозъчния инсулт може да бъде най-разнообразна, в зависимост от засегнатия кръвоносен съд и участъка от мозъка, който той кръвоснабдява. В най-голям процент от случаите обаче, исхемичният инсулт настъпва в басейна на средна мозъчна артерия, която е част от предната мозъчна циркулация. Симптомите, които се наблюдават при нейното запушване и, следователно, трябва активно да се търсят при съмнение за настъпващ инсулт са:

  • Спадане на единия устен ъгъл – по-ниското му разположение става видимо при опит за усмивка. При съмнение за инсулт – Помолете човека да се усмихне!;
  • Слабост в едната ръка – при повдигане на ръцете напред, засегната ръка по-бързо се измаря и се отпуска надолу. Слабост може да се изследва и при опит за стискане на ръцете на изследващия от ръцете на пациента. При съмнение за инсулт – Помолете човека да изпъне ръце напред и да ги задържи така за няколко секунди. Помолете го да Ви стисне ръцете със своите!;
  • Нарушение в говора – може да се прояви под различна форма – невъзможност за правилно намиране на думата, трудно произнасяне на думите или загуба на говора. При съмнение за инсулт – Помолете човека да каже просто изречение!
  • Наличието на което и да е от изброените е сигурен сигнал, че трябва да се обърнете към спешна медицинска помощ и то незабавно.

Мозъчният инсулт е спешно, но лечимо състояние. Три са наличните опции за специфично лечение на настъпил мозъчен инсулт:


  • Интравенозна тромболиза;
  • Интраартериална тромболиза;
  • Механична тромбектомия или ендоваскуларна реканализация.

Терапията на острия исхемичен мозъчен инсулт беше основна тема на обсъждане по време на Третата национална среща на Българското дружество по неврология, провела се миналия уикенд в Пловдив.

 

Водещи лектори на събитието бяха чл. кор. проф. д-р Иван Миланов, доц. Росен Калпачки, началник на клиниката по нервни болести в УМБАЛ”Света Анна”- София, проф. д-р Л. Хараланов, доц. Николета Трайкова, доц. Николай Топалов, доц. С. Сираков и други. 

 

По време на срещата бяха обсъдени както успехите, така и трудностите в прилагането на съвременното лечение на инсулт с помощта на тромболиза и механична тромбектомия. Чуждестранен опит в ендоваскуларната реканализация сподели и д-р Радослав Райчев, специалист по съдова неврология и инвазивна неврорадиология, медицински директор на екипа за лечение на инсулт към „UCLA”, Лос Анжелис.

 

Интравенозната тромболиза се е утвърдила като стандарт в лечението на мозъчния инсулт.  Осъществява  се посредством интравенозно въвеждане на препарата  - алтеплаза, който представлява тъканен активатор на плазминогена, разрушаващ структурата на тромба, запушил съда. Терапевтичният прозорец (времето от началото на симптомите до момента, в който препарата би имал ефект и ползата би била по-голяма от вредата) е 4 часа и 30 минути. Най-голям ефект от лечението обаче се отчита при прилагане на тромболитика в рамките на 60 минути от началото на симптоматиката.


При съмнение за инсулт – Разполагате с 4 часа и 30 минути да стигнете до най-близкия център за лечение на инсулт и да започне лечението на Вашия близък. Колкото по-бързо тръгнете, толкова шансовете му са по-големи!


Оптималното време за осъществяване на интравенозната тромболиза или т.нар. време „от врата до игла” е 60 минути 
Оценката на състоянието на пациента се извършва след снемане на неврологичен статус и невроизобразяване на глава чрез нативен скенер.

 

Оценката на състоянието на пациента се извършва след снемане на неврологичен статус и невроизобразяване на глава чрез нативен скенер.


Назначаването на интравенозна тромболиза става единствено след преценка на показанията и противопоказанията за нейното извършване, като се претегля винаги съотношението полза-риск. 


Противопоказания за извършването на интравенозна тромболиза са:

  • Данни от комтюпърна томография за остър интракраниален кръвоизлив;
  • Симптоми предполагащи субарахноиден кръвоизлив;
  • Неизвестен час на получаване на инсулта (събудили се с инсулт) или повече от 4,5 часа след началото на инсулта;
  • Тромбоцити под 100х10 9 /L, INR>1,7, aPTT>40 sec или PT>15 сек.;
  • Лечение с acenocoumarol и INR >1,7;
  • Лечение през предходните 24 часа с ниско молекулни хепарини;
  • Лечение през предходните 48 часа с директни тромбинови инхибитори или директни инхибитори на фактор Ха Изключение може да се направи ако aPTT, INR, тромбоцитите, тромбиновото време и активността на директния фактор Ха са в границите на нормата и/или пациента не е получавал тези медикаменти повече от 48 часа;
  • Тежка травма на главата през предшестващите 3 месеца ;
  • Посттравматичен мозъчен инфаркт в острата фаза;
  • Мозъчна или гръбначномозъчна хирургична интервенция през последните 3 месеца;
  • Симптоми на инфекциозен ендокардит, поради повишен риск от интракраниален кръвоизлив;
  • Исхемичен мозъчен инсулт през предходните 3 месеца. Въпреки риска от мозъчен кръвоизлив може да се обсъжда ползата спрямо риска при определени пациенти;
  • Гастроинтестинален малигнен процес или кървене през предходните 21 дни;
  • Артериална пункция през предходните 7 дни на кръвоносен съд, който не може да се компресира;
  • Анамнеза за вътремозъчен кръвоизлив;
  • Интрааксиални интракраниални неоплазми;
  • Мозъчен инсулт, който вероятно е свързан с дисекация на аортната дъга или на интракраниална артерия;
  • Инсулт свързан със сърповидноклетъчна анемия

След интравенозна тромболиза не се прилагат антикоагуланти, ацетилсалицилова киселина или други антиагреганти през първите 24 часа, както и интравенозни антиагреганти, които потискат glycoprotein IIb/IIIa рецепторите. 

 

6064