Връзката между злокачествените заболявания и тромбемболичната болест е добре документирана. Изглежда, прокоагулантния (благоприятстващ кръвосъсирването) капацитет на туморните клетки е асоцииран с тяхната злокачествена трансформация. Клетките на туморите са способни да активират кръвната коагулация по различни начини, най-често действайки върху хемостатични протеини като тромбин или инхибитора на активатора на плазминогена. Измерването на тези хемостатични протеини се използва и при търсенето на метастази.
Въз основа на тези наблюдения и предвид, че при много пациенти с неопластично заболяване, освен основната терапия се налага да се провежда и антикоагулантна такава, е възникнал въпросът дали антокоагулантите биха могли да имат потискащ ефект върху туморното развитие, както и върху неговото разпространение (метастазиране).
Трябва да се има предвид, че антикоагулантите, ако са изписани без показания или лечението с тях е без адеквано проследяване, могат да бъдат опасни за живота и здравето на пациентите. В следващите редове ще прочетете за изследвания, които са се фокусирали върху пациенти, лекувани с антикоагуланти по показания. Наличието на злокачествено заболяване само по себе си не е показание за такова лечение.
Антагонисти на витамин К
Това е една от първите групи антикоагуланти, чиито ефекти са проучвани върху пациенти със злокачествени заболявания – конкретно евентуалната им роля върху неопластичната болест, освен основното им показание. Това се е случило още през 1981г. сред пациенти с белоробен карцином. Изследването сравнява две групи, и двете получили стандартна терапия, като едната е била на лечение и с варфарин. Последващото наблюдение на пациентите е показало, че тези, при които е имало и лечение с антикоагулант, интервалите свободни от прогрес или рецидив са били значимо по-дълги, в сравнение с другата група пациенти. Подобни резултати са описвани и от последващи проучвания през годините.
Нефракциониран хепарин
Ретроспективен анализ на над 1200 пациенти, подложени на коремна хирургична интервенция, сред които 331 поради рак, показало значимо намаление на смъртността в рамките на 3 години, дъжаща се на прогресия на злокачественото заболяване сред пациентите, които са получили тромбемболична профилактика с нефракциониран хепарин, в сравнение с плацебо (тези, които не са били на такова лечение). Друго проучване е сравнило пациенти с дребноклетъчен белодробен рак, при което профилактиката с хепарин също се свързвала с по-висока преживяемост. Последните данни се отнасят за пациентите с разпространена болест, като за тези със слабо засягане нямало значима разлика.
Нискомолекулярен хепарин
Употребата му днес е широко разпространено при тромбоемболичната профилактика, като се има предвид това колко лесно е приложението му в сравнение с нефракционирания хепарин. Разбира се, вече има натрупани и немалко наблюдения за ефектите на нискомолекулярните хепарини върху злокачествените заболявания.
Едно от изследванията се е фокусирало върху пациенти с дребноклетъчен белодробен карцином, които са били на профилактични дози далтепарин за период от 18 седмици, успоредно с лечението на основното заболяване. Отговорът към терапията бил по-висок при пациентите с такава хепаринова профилактика, в сравнение с групата, която е имала единствено химиотерапия (69,2% спрямо 42,5%). От проследяването на пациентите, при профилактираните с нискомолекулярен хепарин средният интервал, свободен от прогресия или рецидив бил по-дълъг, в сравнение с останалата група (10 месеца спрямо 6 месеца).
Логично, идва въпросът и кое е по-доброто. Съществуват изследвания, сравнили конкретно ефектите на варфарин и на далтепарин, открили, че в случай на рак с тромбоемболична болест, ползите от далтепарин надвишавали тези от антагонистите на витамин К, поне що се касае за предотвратяването на рецидив на тромбозата.
Библиография:
Zacharski LR, Henderson WG, Rickles FR, Effect of warfarin on survival in small cell carcinoma. JAMA 1981
KakkarAK, Hedges AR, Williamson RCN, Perioperative heparin therapy inhibits late deaths from metastatic cancer. Int J Oncol 1995
Lebeau B, Chastang C, Brechot JM, Subcutaneous heparin treatment increases survival in small cell lung cancer. Cancer 1994
Altinbas M, Coskun HS, Er O, A randomized clinical trial of combination chemotherapy with and without low molecular weight heparin in small cell lung cancer. J Thromb Haemost 2004
