Какво е бяс?

Бесът представлява инфекциозно заболяване, което се причинява от вирус – rabies virus. Вирусът е устойчив във външната среда, но също така е устойчив и на редица антисептици, включително и йод. Дезинфектанти като формалин и хлорна вар изискват повече време, за да имат въздействие при обезвреждането на вируса.

 


Вирусът на беса е животозастрашаващ, ако човек бъде изложен на него, бързото, ефективно лечение с определени ваксини може да спаси живота на засегнатия. Най-често срещаният начин човек да бъде изложен на бяс е чрез ухапване от животно. Ако не бъде лекуван, бесът предизвиква смъртоносно възпаление на главния и гръбначния мозък.

 

Прилепите са най-честият източник на човешки смъртни случаи, свързани с бяс в Съединените щати. По целия свят над 90 % от случаите на бяс при хора са резултат от предаване на вируса от домашни кучета.

Каква е грижата за раната при ухапване от заразено животно?

Бесът се предава чрез слюнката на заразено животно. Винаги е необходимо измиване на ръцете, след като човек е бил облизан от животно. Ухапванията от животни обаче изискват незабавна медицинска помощ. Това е още по-важно, ако ухапването е причинено от диво животно, като прилеп, миеща мечка, лисица или скункс. Бързите действия са от съществено значение, когато става въпрос за лечение на бяс. Ако човек е ухапан от животно, първата стъпка е да почисти раната незабавно и старателно със сапун и вода.

 

Независимо от риска от бяс, ухапванията от животни могат да причинят сериозни щети, когато раната е тежка. Например ухапванията могат да доведат до локална и/или системна инфекция и могат да увредят нерви или сухожилия. Ето защо винаги е важно търсенето на лечение след ухапване от всякакъв вид животно.

 

За първа помощ след ухапване Световната здравна организация препоръчва изплакване и измиване на раната за минимум 15 минути. Това почистване трябва да включва използването на сапун и вода и разтвор на повидон-йод, ако такъв е наличен.

 

Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) изследвания върху животни показват, че самото цялостно почистване на рани може значително да намали вероятността от развитие на бяс. След като симптомите се появят обаче, фаталният изход от дихателна недостатъчност обикновено настъпва в рамките на седем дни - дори ако е приложено лечение.

 

Каква е профилактиката след експозиция на вируса на бяс?

Ухапванията от животни изискват бързо и ефективно лечение, особено ако не може да бъде потвърдено, че животното е ваксинирано срещу бяс. Ако има дори малък риск животното да бъде бясно, лекарят ще предприеме стъпки, за да предпази пациента от вируса - протокол, известен като профилактика след излагане на контакт или PEP.

 

PEP започва с интензивно измиване и локално третиране на раната, но също така включва дози ваксина против бяс и човешки имуноглобулин против бяс (HRIG). Когато се прилага навреме, PEP може да спре навлизането на вируса на бяс в централната нервна система и от своя страна да предотврати появата на симптоми на бяс. Това е единствената стратегия за лечение, известна за предотвратяване на случаи с фатален изход, свързани с бяс.

 

Референции:

1. Centers for Disease Control and Prevention. Human Rabies

2. National Institute of Allergy and Infectious Diseases. Vaccines

3. World Health Organization. Frequently Asked Questions on Rabies