Атрофията и намаленият размер на клетките на малкия мозък може да бъде често срещана особеност при редица заболявания, някои от които не са свързани първично с неврологична патология.


При мозъчна атрофия се описват не само загуба на неврони, но също така и връзките между тях – т. нар. синапси. Това от своя страна значително редуцира и придобитите умения, тъй като след раждането се образуват интензивно синаптични връзки.


С възрастта атрофията, изразена в лека до средна степен на човешкия мозък, е физиологичен процес, характерен и за останалите тъкани и органи в организма. Все пак макар и естествен процес, той протича по различен начин при всеки.



Малкият мозък има основно значение за координиране на движенията на мускулите. Но заедно в координация с други система – на първо място зрителната система, от която получаваме до 85% информация. Освен това от проприорецепторите в мускулите и ставите, както и от вестибуларния апарат.


Поддържане на баланса е благодарение на участието в координацията. Малкият мозък разполага със „сензори“, които отчитат нарушения в баланса и движенията. След това той изпраща сигнали към мускулите за регулиране и преместване.


Най-честите симптоми на церебеларната атрофия са виене на свят, рязко настъпващи пристъпи на главоболие. Освен това чести прояви на гадене, което води до позиви за повръщане.


Налице могат да бъдат още и сънливост, леки или значителни смущения в ходенето, намалени сухожилни рефлекси – хипорефлексия.


Атаксията е характерна, като представлява разстройство на координацията на волевите движения. Тя може да бъде налице както временно, така и трайно.


Хипорефлексията може да премине и в пълна липса на рефлекси - арефлексия. Патология на един или няколко рефлекса, която е свързана с нарушаване на целостта на рефлексната арка на нервната система.


Някои пациенти съобщават за невъзможност за задържане на тазовите резервоари – т. нар. инконтиненция и съответно неволево изпускане – най-често на урина.


Дизартрия и речевите разстройства са друг чест проблем, изразяващ се в затруднение при изговаряне или неправилно изговаряне на думи.


Треморът или треперенето е друг симптом, като представлява неволни ритмични движения на отделни части или на цялото тяло. Друг симптом от страна на органи, свързани с равновесието и малкия мозък е нистагъмът - неволни ритмични движения на очите.


Малкият мозък е уязвим не само при някои инфекции – например варицела, но и при попадане на отровни вещества в организма, включително и при ексцесивен прием на алкохол. Някои медикаменти също оказват ефект – пример са барбитурати и бензодиазепини. По отношение на отрови - тежки метали като живак и олово; разтворители за бои.


Малкият мозък е по-малко разпространена локализация за инсулт, отколкото главния мозък. Но все пак не трябва да се подценява при наличие на специфична симптоматика и склонност към тромботични инциденти.


По-малко от 1% от пациенти с рак развиват паранеопластична церебеларна дегенерация. Но свързаната с алкохол дегенерация на малкия мозък е по-честа. Проучванията показват, че между 12% и 27% от хората с разстройство, свързано с употребата на алкохол, имат известно ниво на дегенерация на малкия мозък.


Лица с церебеларна дегенерация могат да имат психични разстройства като разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност, включително и шизофрения.


Ядрено-магнитният резонанс е образно изследване, което показва с точност степента на малко-мозъчна атрофия.


По отношение на терапията – освен медикаментозно лечение, препоръките са и за активна рехабилитация, част от която са и упражнения, които се дават за изпълнение в постоянен режим, а не само в рамките на няколко месеца.


Референции:
1. Diffuse cerebellar atrophy, Radiopaedia;
2. Cerebellar Degeneration, Cleveland Clinic.