Множество специалисти приемат, че провеждането на тренировъчен процес в условията на умерена надморска височина обуславя значим положителен ефект върху максималната кислородна консумация и способства за оптимални състезателни резултати при спортисти, практикуващи спортове с високи изисквания към аеробните възможности на организма.


Ефектът от проведения в условията на умерена надморска височина (2000 до 2500 метра) спортнотренировъчен процес върху функционалните възможности на организма се обсъжда повече от шест десетилетия. През 50-те и 60-те години на миналия век в страната ни са се провеждали множество изследвания в тази научна област.


Получените резултати демонстрират, че в резултат на т. нар. „височинна тренировка“ се наблюдава значимо повишаване на максималната кислородна консумация, което спомага за по-пълноценна реализация на спортистите в дисциплини с високи изисквания към качеството „издръжливост“.



Въз основа на тези проучвания се утвърждава мнението, че провеждането на тренировъчни лагери в условията на умерена надморска височина е препоръчителен методичен подход за повишаване на аеробните възможности на спортистите и постигане на оптимални състезателни резултати.


Някои от специалисти дори защитават становището, че в методичен аспект, за да се подобри успешното представяне на състезателите в отговорни състезания, провеждането на височинна тренировка е не само препоръчително, но дори и необходимо за постигане на заложените резултати.


Изтъкват се твърдения, че е възможно да се наблюдават противоречиви адаптационни промени в организма при провеждането на тренировъчен процес в условията на умерена надморска височина. Това се обуславя от факта, че провокираните от височинната тренировка комплексни адаптационни ефекти при отделните състезатели зависят от множество фактори, включително и от конкретните генетични характеристики на организма.


Не липсата на кислород кара тялото nи да се натоварва повече на голяма надморска височина. Това е свързано с атмосферното налягане. Дори на 3 км височина във въздуха има около 30% кислород, от които усвоявате едва 10% при дишане. Голямото предизвикателство е способността на тялото на голяма височина да извлича кислорода и да го пренася в кръвообращението. На морското равнище налягането "работи" за нас. Цялата тежест на атмосферата помага въздухът по-лесно да навлезе в дробовете ни. Същото се случва и на клетъчно ниво. Налягането позволява на въздуха (включително на кислорода) да навлезе в кръвообращението.


Когато тренирате на място значително над морското равнище, атмосферното налягане е по-ниско и въздухът не навлиза толкова лесно в кръвообращението, поради което се налага тялото да работи по-усилено. С течение на времето то произвежда повече червени кръвни телца, за да компенсира недостига на кислород. Тези клетки пренасят кислорода и това се отразява в по-добра спортна форма.


Както стана ясно ползите от тренировките на голяма надморска височина не са следствие от недостига на кислород, а на база по-ниското атмосферно налягане. Съответно тренировките с маска, ограничаваща притока на въздух, не симулират голяма височина, но могат да доведат до сериозни проблеми, като хипервентилация, дезориентация, ускорен пулс, повишено кръвно налягане и дори загуба на съзнание. Но тези маски могат да бъдат полезни при подготовката за някои спортове, при които се действа при недостиг на кислород, въпреки че са опасни, ако искате да ги използвате просто за да подобрите формата си.