Треморът е често срещан симптом в клиничната практика и може да бъде проява на различни заболявания. Представлява неволево, обикновено ритмично движение в една или няколко части на тялото, но най-често с проява в горните крайници. При всеки може да бъде отчетена проявата на тремор, но не във всички случаи непременно се касае за заболяване. Така при различни отрицателни или положителни емоции, прекомерна употреба на кофеин, както и ниски нива на кръвната захар, може да се появи т.нар. усилен физиологичен тремор, който е ситен и бърз.


Треморът се причинява от лезии в мозъка и по-конкретно в малкия мозък и нервните пътища, участващи в координацията на двигателните движения. Тъй като нервите, участващи в координирането на мускулните движения, често обслужват множество мускулни групи, свързани с различни функции, успоредно с треперенето може да се развият атаксия, говорни проблеми (дизартрия) или проблеми с преглъщането (дисфагия).


Най-често срещаният тремор е т. нар. есенциален, като обикновено пациентите имат неконтролируемо треперене както на ръцете, така и на главата, дори и гласа.



Състоянието обикновено се появява при възрастни и постепенно се влошава с напредване на възрастта. Той е най-изразен при изнасяне на ръцете напред – постурален, както и при изпълнение на фини движения, като носене на чаша, използване на прибори или писане.


Този тремор най-често се преустановява когато ръцете са в пълен покой, а стресът и емоционалното напрежение водят до влошаване.


Статичният тремор или този, който се проявява в покой (при Паркинсон) е асиметричен, ниско честотен и ритмичен. При множествена склероза, за разлика от Паркинсонова болест, рядко се наблюдава тремор в покой. Треморът е и най-неблагоприятният за терапевтично повлияване симптом на пациенти с множествена склероза.


Друг вид е функционалният тремор, наричан още психогенен тремор, който може да наподобява всеки друг вид тремор и често създава диагностични затруднения.


Проявите на тремор могат да бъдат резултат от приема на някои медикаменти - амиодарон, антидепресанти, литий, както и при злоупотреба с алкохол и някои наркотични вещества.


Част от терапевтичните методи включват терапии с ботулинов токсин, дълбока мозъчна стимулация или високоинтензивен фокусиран ултразвук. През последните години все по-голям напредък има и в областта на невромодулацията при есенциален тремор. При паркинсоновия тремор не във всички случаи може да се очаква ефект от прилаганата антипаркинсонова терапия.


Ботулиновият токсин се инжектира в мускулите, имащи пряко отношение към проявата на тремора, като токсинът временно отпуска мускулите и намалява тремора. Инжекциите трябва да се повтарят два до три пъти годишно и са с най-изразен ефект при пациенти с тремор на главата или гласа.


За диагностиката се провеждат тестове с писане, рисуване на спирала и прави линии, пресипване на течност от една чаша в друга, като се отчита промяната на тремора при инициация на движение или почукване с пръсти.


Препоръчително е и провеждането на скрининг за хормонални или метаболитни нарушения, както и токсични вещества, особено при работа в среда с вредни емисии. За обективизиране честотата и амплитудата на тремора най-често се провежда тремограма.


В лечебния план се включват упражнения за баланс и координация, както и медикаменти, според вида на първопричината за тремора.


Референции:
1. Есенциален тремор, International Parkinson and Movement Disorder Society;
2. Tremor, MS Society;
3. K. Makhoul et al., Tremor in Multiple Sclerosis—An Overview and Future Perspectives, Brain Science, 2020;
4. M. Dirkx et al., The nature of postural tremor in Parkinson disease, Neurology, 2018.