Травмите в глезеннаta става са най-честите травматични увреждания на опорно-двигателния апарат, следвани от нараняванията в колянната става. До 85% от глезенната патология са навяхвания. Според статистиката до 30% от спортните травми, установени в спортно-медицинските клиники, са именно навяхвания в глезенна става.

 

Функционална нестабилност, формираща се като остатъчен нестабилитет, се наблюдава средно при 60% от пациентите. Симптомите на функционална нестабилност се изразяват в повтарящи се навяхвания и разтежения. Съпровождащи симптоми могат да бъдат болка при определени движения, чувство за нестабилност, както и нарушен мускулен контрол.



Навяхванията на глезенна става са най-честата причина за възникване на хронична глезенна нестабилност. Нестабилността от своя страна води до получаване на още по-чести травми и така се затваря един омагьосан кръг на влошаване на състоянияето. Наложително е превенцията на този проблем да бъде основна задача, свързана с физическата подготовка на професионални спортисти.


Главните структури, ангажирани със стабилността на глезена, не функционират изолирано, а се намират в тясна връзка с цялата кинетична верига при изпълнение на движенията.


Рецидивите водят до нарушена функционалност, хронична нестабилност и болка (20% до 50% от тези случаи), изразена в различна степен. Промените в ставата, които възникват следствие на първичната травма, стават причина за рецидивиращите навяхвания.


В етиологията на функционалната нестабилност стои и засягане на невро-мускулния контрол, което води до неадекватната динамична стабилност.


Двигателните органи - мускули, сухожилия и стави - са снабдени със собствени рецептори, които сигнализират за състоянието на мускулите, сухожилията и положението на ставите и костите в пространството. Те се наричат още проприорецептори, защото осигуряват информация относно дейността на анатомичните области, към които принадлежат – т. нар. дълбока рецепция.


Ролята на проприорецепцията нараства многократно при системно двигателно обучение. При системни тренировъчни занятия се подобряват не само свойствата на мускулите, но и чувствителността на техните рецептори.


Не е научно доказано дали тя се повлиява от стандартните рехабилитационни програми, но редица автори установяват, че със специално подбрани упражнения на балансборд се достига до значително подобрение.


Комплексите могат да включват различни упражнения, но най-често се използват следните:

 

  1. Стоеж върху балансборд – упражнението се изпълнява една минута, като пациентът се старае да не докосва земята с периферията на диска
  2. Кръгове с балансборд – изпълняват се два кръга в едната посока и два кръга в другата. Кръговете се изпълняват с периферията на диска, но играчът се стреми да не докосва земята с ръба на диска. Изпълнението започва от предната страна на диска, където са пръстите.
  3. Стоеж на един крак върху балансборд – упражнението се изпълнява една минута, като спортистът се стреми да не докосва земята с периферията на диска.
  4. Полуклек на един крак върху балансборд – изпълняват се няколко клека с единия и съответно с другия крак. Важно е следене на колянната става, която да не преминава проекцията на пръстите, а при изправяне - винаги да има лека флексия (сгъване в ставата). Отново се съблюдава да не се докосва земята с периферията на диска.


Библиография:
1.Еремиев М., Г. Биволарски; Проприоцептивна тренировка за превенция на навяхвания на глезенната става при професионални волейболисти; Медицина и спорт, бр. 1-2, 2013г.
2.Hertel J., Functional Anatomy, Pathomechanics, and Pathophysiology of Lateral Ankle Instability, 2001
3. Lauren C., Christopher R., Hertel J., Sandra J., BrumEfficacy of the Star Excursion Balance Tests in Detecting Reach Deficits in Subjects With Chronic Ankle Instabilityit, 2005