Травмите през зимата са най-чести при възрастни и спортисти, докато при децата са сравнително по-рядко, което се обяснява с факта, че центърът на тежестта е по-ниско.


Образуването на хематоми - кръвонасядания, в мястото на удар обикновено не е особен проблем, освен в случаите, в които при пострадалия е налице нарушения с кръвосъсирването.


Най-честите от счупванията са тези на предмишницата и по-конкретно на лъчевата кост в китковата (гривнена) става. Причината е, че в повечето случаи рефлексът за предпазване от травма на тялото и главата е изпъване на ръката напред и съответно с нея се поема ударът.



Друга честа възможност е счупване на костите, които влизат във формирането на лакътната става – обикновено при падания по гръб, когато се поема тежестта на тялото от лактите. От значение е, че по-дългото обездвижване в лакътната става може да доведе до контрактури и съответно до намаляване степента на подвижност. Поради тази причина се препоръчва обездвижването да бъде около 2 седмици.


Чести са фрактурите в бедрената шийка, като основно се засягат жени след менопауза и по-възрастни мъже. Причината е намаляването на костната плътност, като при жените в първите години от настъпване на менопаузата загубата на костно вещество е значителна. Често тези травми се получават в домашни условия.


Проблем е освен застаряването на населението, също и непровеждането на профилактика срещу остеопорозата.


Много важно е да не се правят опити за наместване, дори и разместванията да са видими. Вероятността за засягане на кръвоносен съд е налице и може да доведе до големи кръвозагуби.


Травмата е тежка и със сериозен характер, тъй като налага оперативна интервенция, а подлежащите хронични заболявания, характерни за възрастта са допълнителни фактори като предпоставка за последващи усложнения след операцията.


Освен това оросяването е променено, а то има пряко отношение към по-бързото зарастване. Оросяването на крайниците е основен проблем при пациенти със захарен диабет и сърдечносъдови заболявания. В такива случаи възстановяването може да бъде допълнено с физиотерапия – назначаване на процедури с лазер, както и кинезитерапия за стимулиране трофиката на мускулатурата.


Отново при постменопаузални жени са налице по-чести фрактури на прешлени, които налагат хирургично лечение – прилагат се различни методи като вертебропластика, кифопластика.


При децата най-честите счупвания са на малките кости – основно се засягат пръстите и областта на китките.


Изкълчванията също са чести – в различна степен се уврежда ставният апарат, като са налице размествания, а в някои случаи разкъсвания на лигаменти и връзки. Най-често се засягат глезенните стави.


При скиори, например най-честата травма е тази в колянната става – най-често скъсване на вътрешни и външни връзки, както и менискуси. Не са изключени фрактури на бедрената кост, която влиза при формиране на колянната става, както и счупване на капачката. Важно е да се подбира подходяща екипировка и ски, тъй като има разлика в тези при професионалисти и начинаещи. Екипировката се развива значително. Навлизат протектори и за гръбначни прешлени.


Счупванията могат да бъдат разпознати по силната болка в мястото на удара, подуване в засегнатото място, с посиняване на участъка. Рентгеновата снимка е обективен метод за потвърждаване или съответно отхвърляне на диагнозата.


Травмите на меките тъкани настъпват много по-лесно при лица, които нямат предварително раздвижване – в тези случаи са по-чести скъсването на връзки, сухожилия, както и менискуси. Поддържането на тонуса на костно-мускулната система има отношение към намаляване на риска от фрактури.


Поставя се лед, но не директно, а в кърпа или върху парче плат. В първите часове не се използват нестероидни противовъзпалителни препарати.