Какво представлява травмата на пикочния мехур?

 

Уврежданията на пикочния мехур могат да се дължат най-често на тъпа травма (причинена от удар с тъп предмет), проникваща травма (при пронизване или пробождане на тялото от нож или огнестрелно оръжие) или ятрогенна травма (произтичаща от неблагоприятен ефект при проведено лечение). Вероятността от увреждане на пикочния мехур варира в зависимост от степента на раздуване на органа при изпълнението на неговата резервоарна функция. Пълният пикочен мехур е по-податлив на нараняване, отколкото празния. Начините на лечение варират от консервативните подходи, които са насочени към дренажa на пикочния мехур, до големи хирургични процедури, насочени към директното възстановяване на мехура от нараняването.


 

Какви са видовете травми на пикочния мехур?

 

Според начина на нараняване травмите биват открити и закрити.

 

Открити травми:

 

  • Прободни рани;
  • Ятрогенни – наранявания при операции и интервенции като цезарово сечение, хистеректомия, ампутация на ректума, трансуретрална резекция (ТУР) на тумор, литотрипсия(разбиването на камъни), катетеризация

 

Закрити травми:

 

  • Инраперитонеални (в перитонеалната кухина) – води до излив на урина в перитонеалната кухина и развитието на перитонит, който изисква навременна хирургична намеса
  • Екстраперитонеални (извънперитонеални) – получава се излив на урина в пространството между париеталния перитонеум (ципа, която облицова абдоминалната стена и затваря коремната кухина) и задната коремна стена (ретроперитонеалното пространство)

Каква е честотата на травмата на пикочния мехур?

 

Честотата на руптура (разкъсване) на пикочния мехур варира в зависимост от механизма на нараняване:

  1. Външна травма (82%);
  2. Ярогенна травма (14%);
  3. Интоксикация (2,9%);
  4. Други (<1%).

 

Приблизително 60% - 85% от нараняванията на пикочния мехур са в резултат от тъпи травми, докато 15% -40% са от проникващи наранявания. Най-често механизмът при тъпите травми се получава при сблъсъкът с моторни превозни средства (87%), падане от високо (7%) и при нападение (6%). Проникващите травми най-често се получават в следствие на огнестрелна рана (85%) и пробождане с остър предмет (15%).

 

Перфорацията (пробиването) на екстраперитонеалния пикочен мехур представлява 50% -71% от руптурите на пикочния мехур, докато 25% -43% от травмите са интраперитонеални, а при 7% -14% е комбинирано. Честотата на интраперитонеалната руптура на пикочния мехур е значително по-висока при децата, поради преобладаващото интраабдоминално (вътрекоремно) местоположение на пикочния мехур преди пубертета.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Комбинираното интраперитонеално и екстраперитонеално разкъсване представлява приблизително 10% от всички травматични наранявания с перфорация на пикочния мехур. Степента на смъртност при тези пациенти достига 60%. Докато смъртността при травма на пикочния мехур като цяло е 17% -22%. Това подчертава тежестта на съпътстващите наранявания, свързани с комбинираните травми на пикочния мехур. Сред пациентите с травма на пикочния мехур от огнестрелно оръжие може да има засягане на други органи (черва), както и кръвоносни съдове.

 

Какви са симптомите за травма на пикочния мехур?

 

Симптомите за увреждане на пикочния мехур са сравнително неспецифични. Пациентите често имат:

  • Хематурия (наличието на кръв в урината) - отличителен белег за руптура на пикочния мехур, но не е показателен симптом защото може да се появи и при други заболявания. Почти всяко (98%) разкъсване на пикочния мехур е придружено от хематурия. Въпреки това, тя не винаги е видима, приблизително в 10% от случаите хематурията е микроскопска.
  • Повечето пациенти с руптура на пикочния мехур се оплакват от супрабубична или коремна болка, силна болка над симфизата – при палпация (опипване - метод на физикално изследване) или спонтанна;
  • Перитонит;
  • Температура;
  • Фистули (образуване на канали, свързващи кухите органи) при травма на задната мехурна стена.