Травмата в областта на главата е потенциално животозастрашаващо състояние, при което може да е налице както промяна в менталния статус, така и физическа увреда, без задължително да е налице загуба на съзнанието. Тежестта на травмата се оценява най-често с помощта на т.нар. Глазгоу кома скала, която представлява цифрова оценка на съзнанието, очните движения, моторната функция на крайниците и говора. Традиционно, резултат между 13-15 точки се приема за лека увреда, резултат между 9-12 за умерена по степен увреда, а при оценка под 8 точки се счита, че е налице тежка увреда. Колкото е по-нисък резултатът, толкова по-сериозна е и прогнозата на състоянието.


Причини

Пътнотранспортните произшествия с моторни превозни средства, велосипедистите и пешеходците оформят основната рискова група за възникване на травма в областта на главата. Други рискови групи са спортистите, особено тези занимаващи се с футбол или американски футбол, военослужещите и т.н.



Сериозен дял заемат и случаите на падане, особено сред по-възрастната популация, както и в детска възраст, където рискът от повишаване на вътречерепното налягане и формиране на мозъчен оток е и по-голям.


Рисков фактор представлява и терапията с антикоагуланти (хепарин) или тромбоцитни антиагреганти, от сорта на аспирин и други, най-вероятно поради по-високия риск от възникване на вътречерепен кръвоизлив. При възрастните хора, които приемат такава терапия, е установен 15 пъти по-висок риск от летален изход вследствие на травма в областта на главата, в сравнение с тези, които не приемат такива медикаменти.


Алкохолната консумация е свързана с по-висок риск от настъпване на инциденти с последваща травма в областта на главата. От друга страна, при пациентите консумирали алкохол е установен по-добър прогностичен изход, в сравнение с тези, неприемали алкохол, най-вероятно поради потискащия ефект, който алкохолът оказва върху мозъчните неврони.


Последици

Травмата в областта на главата може да има много и различни последици, в зависимост от вида на увредата и участъка от мозъчната тъкан, който е засегнат. Сериозен риск представлява развитието на вътремозъчен или екстрацеребрален кръвоизлив, както и развитието на мозъчен оток, който може да възникне и без наличие на кървене.


Поведение

Травмата в областта на главата изисква подробно описание на начина, по който е възникнала, анамнезаза предшестващи подобни епизоди, прием на противосъсирващи медикаменти, алкохол или психоактивни вещества. 


Клиничната оценка на състоянието включва:

  • Оценка по Глазгоу кома скала;
  • Оценка на външните белези в областта на главата – кървене по скалпа, във вътрешността на слуховия канал;
  • Оценка на състоянието на шийния гръбнак или друга системна увреда;
  • Оценка на зеничните реакции;
  • Оценка на очедвигателните функции – движението на очите;
  • Оценка на обонянието;
  • Оценка на слуха;
  • Оценка на двигателната функция на лицевата мускулатура;
  • Оценка на гълтателната функция;
  • Оценка на мускулния тонус и сила, изследване на баланса, изследване за наличие на примитивни рефлекси и т. н.;
  • Оценка на невропсихичния статус – ориентация, памет, мисловна дейност.

Лабораторни изследвания и невроизобразяване

Наред със стандартните лабораторни изследвания, в това число пълна кръвна картина, от съществено значение е изследване на коагулационния статус и електролитите, както и оценка на състоянието на бъбреците, изследване нивата на алкохол или при съмнение и на други субстанции в кръвта.


Компютърната томография е метод на първи избор за невроизобразяване на главния мозък, тъй като лесно може да даде информация за наличие или не на мозъчен кръвоизлив.


Лечение

Лечението в острата фаза изисква овладяване на дишането и кръвотока, овладяване на мозъчния оток, в случаите, когато такъв е налице, поддържането на адекватно мозъчно перфузионно налягане, както и ранна профилактика на риска от възникване на дълбока венозна тромбоза. 


В дългосрочен аспект, тъй като най-честата последица е възникването на спастицитет, т.е повишен мускулен тонус, в крайниците, са показани препаратите с миорелаксиращ ефект – баклофен, тизанидин, ботулинов токсин и други. Физикалната терапия също е неотменима част от дългия въстановителен процес. За подобряване на визуалната и вербална памет, както и вниманието приложение намира препарата донепезил, който се използва при лечение на болестта на Алцхаймер. Наличието на емоционална лабилност или на необясним смях или плач се повлиява добре от инхибитори на обратния захват на серотонина, т.нар. SSRI.