Транстиретиновата амилоидоза е бавно прогресиращо заболяване, дължащо се на абнормно натрупване на протеин, известен като амилоид в определени органи и тъкани на човешкия организъм. Предилекционни места се оказват периферната нервна система, осъществяваща връзката между главния и гръбначния мозък с мускулите и сетивните рецептори и съответна отговаряща за всички сетивни възприятия – допир, болка, температура и вибрация. Автономната нервна система също е засегната. Последната има роля в контрола на кръвното налягане, сърдечната честота, храносмилането и др. Сърцето също е често засегнато, следвано от бъбреците, очите, гастроинтестиналния тракт и не на последно място централната нервна система.

 

Транстиретинът играе роля на транспортен белтък за тироксина в кръвната плазма, както и за ретинола (витамин А) посредством ретинол-свързващия протеин. Транстиретин може да се открие както с плазмата, така и в цереброспиналната течност (ликвор) и нормално се синтезира от черния дроб и хориоидалния плексус в главния мозък, a в по-малката степен и от ретината.


 

Генът, отговорен за продукцията на транстиретина, е разположен в дългото рамо на 18 хромозома. Мутации, настъпващи в гена, са отговорни за формирането на амилоидни депозити и увеличават риска от клинична изява на системна фамилна амилоидоза. Досега са известни над 100 варианта на транстиретинова амилоидoза, различаващи се както по отношение възрастта на клинична изява, така и по отношение предилекционното място на засягане и хода на заболяването. В голям процент от случаите периферната нервна система и сърцето са засегнати в най-голяма степен.

 

Как се изявява фамилната амилоидна полиневропатия?

Най-важният признак, който насочва към възможността за развитие на амилоидна полиневропатия е комбинацията от засягане на периферните нерви и наличието на кардиомиопатия.

 

  • Признаци за засягане на периферната нервна система:

     - Обикновено симетрична поява на оплаквания от слабост и/или болка, изтръпване първоначално в дисталните отдели на долните крайници, а впоследствие и на горните крайници. Постепенно се обхващат и по-проксимални участъци от крайниците или туловището. При някои варианти засегнати могат да бъдат само долните или горни крайници;

 

    - Автономна дисфункция – сексуална дисфункция и проблеми при уриниране, ортостатична хипотензия;

  • Засягане на централната нервна система и черепномозъчните нерви.
  • Признаци за сърдечно засягане:

    - Обикновено симптоми на десностранна сърдечна недостатъчност – задух, отоци в крайниците, застой в черния дроб с хепатомегалия, асцит;

 

    - Диастолна дисфункция - често на фона на запазена фракция на изтласкване, т.е систолна функция,;

 

    - Ритъмни и/или проводни нарушения – поява на палпитации, синкоп, различни тахиаритмии;

  • Засягане на гастроинтестиналния тракт:

    - Редуване на диария и запек;

 

    - Гадене и повръщане също могат да се наблюдават;

 

    - Кахексия – силно отслабване на тегло.

  • Карпал-тунел синдром – засягащ едната или двете ръце. Изявява се с мускулна слабост и изтръпване. Синдромът на карпалния тунел може да предшества с около 20 години същинскта клинична изява на амилоидозата;
  • Очно засягане – депозити на амилоид могат да се открият в стъкловидното тяло;
  • Кожно засягане – по типа на пурпура, в резултат на отлагането на амилоид в субендотелиума на повърхностните кръвоносни съдове, повишавайки тяхната чупливост.
NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата се базира на снетата анамнеза, резултатите от електроневрографското изследване, изследването на сърдечната функция, генетичното изследване, а също и на проведенета биопсия, която директно показва натрупването на амилоидни отлагания.

 

Има ли лечение?

Няколко са препаратите, които все още се намират в процес на клинично проучване. В това число влизат препаратите тафамидис, дифлунизал и др. Към днешна дата единственото сигурно показано средство е провеждането на чернодробна трансплантация, чието изпълнение се препоръчва при пациентите още в първи стадий на заболяването.