Според Министерство на здравеопазването през 2019 г. в България са извършени общо 53 трансплантации на солидни органи (36 на бъбрек, 2 сърдечни, 1 белодробна и 14 чернодробни). За сравнение, през 2019 г. в Швейцария например, с текущо население около 8,5 млн. души трансплантациите на солидни органи са около 500. Появата на световната SARS-CoV-2 пандемия буквално парализира света и измести доста от „ежедневните“ грижи на заден план – или поне така ни се струва. От началото на 2020 г. в България трансплантациите на органи са 9 (ако се питате, в Швейцария за първите 9 месеца на годината са над 300).


Статистиката, разликата в стандарта и отражението им върху населението не могат да са обект на статията, но пък за сметка на това пациентите, преживели трансплантация на органи все пак не липсват в България. Те се открояват като по-застрашена група хора от инфекции по принцип. Трансплантацията на органи е съпроводена от продължителна имуносупресия (лекарства, потискащи имунния отговор), която цели предотвратяване неговото отхвърляне. Независимо от извънредните обстоятелства, в които се намираме, проследяването и лечението на тези пациенти не може да бъде неглижирано.


Имуносупресия и риск от инфекции


Днес успехът на една трансплантация зависи не само от оперативната техника – тя е както се казва в математика "задължително, но не досатъчно условие". Друго задължително условие е изборът на съвместим орган. Значимият напредък в това отношение се дължи на развитието на имунологията и на медикаментозната имуносупресия. Последната обаче, за съжаление, е и слабото място за органната трансплантация, защото хроничната имуносупресия се асоциира с повишен риск от инфекциозни заболявания.


С цел намаляване честотата на отхвърлянето на органите и осигуряване на доброто им и дълготрайно функциониране пациентите се подлагат на имуносупресивно лечение за продължителен период от време. Става въпрос най-често за протоколи, комбиниращи различни препарати от групата на стероидите, инхибитори на калциневрин (напр. циклоспорин) и антипролиферативни лекарства (като Имуран). Тези вещества контролират имунния отговор в присъствието на чужда тъкан в организма. Лечението, разбира се, може да се интензифицира при белези за отхвърляне на органа. Степента на имуносупресия, която се търси, зависи от вида на органа, времето след трансплантацията и имунологичните характеристики на реципиента (пациента, приел органа).


Вече е добре известен фактът, че при пациентите с трансплантиран орган, има повишен риск от нови или реактивиране на стари вирусни инфекции, както и повишена смъртност от същите в сравнение с останалите хора. Такъв е случаят за вирусите на херпеса, респираторните вируси (грипен вирус А, В, респираторен синцитиален вирус), както и някои вируси със стомашно-чревно засягане като норвовирус. Това оправдава повишени мерки за проследяване и профилактика на тези пациенти, включително ваксини и взимане на мерки при евентуален риск от заразяване. В този смисъл, на пациентите с трансплантирани органи не са им чужди мерките, които „изненадаха“ всички като социална дистанция, повишена хигиена, маски и дълъг престой вкъщи при наличие на сезонни епидемии.


Пациенти с трансплантирани органи при Ковид-19 инфекция

При поява на признаци за инфекция не бива да се забравя, че поради хроничната имуносуперсия е силно възможно причинителят да не е SARS-CoV-2. Така или иначе тестовете решават този въпрос. Скорошната поява на инфекцията и относително малкият брой пациенти с трансплантирани органи обясняват защо все още няма достатъчно и обективни проучвания за ролята на този вирус върху тях в статистическо отношение. Отсъстват и ясни унифицирани препоръки. Към всеки един пациент се подхожда индивидуално според състоянието му.


При липса на белези за инфекция на етапа не се говори за превантивна промяна на имуносупресивното лечение. В случай на умерена по симптоми инфекция имуносупресията се преценява според състоянието на пациента и евентуалния риск от влошаване функцията или загуба на трансплантирания орган. Като се има предвид, че вирусните инфекции индуцират лимфопения (понижаване броя на лимфоцитите) би могло да се обмисли намаление с около 50% дозата на препаратите от групата на Имурана. Такъв тип промяна в терапията обикновено се предпирема при тежки инфекции след трансплантация, независимо от техния причинител.


Относно пациентите на стероидно лечение, то трябва да бъде продължено за да се избегне отхвърлянето на органа. Също така рязкото спиране на стероидна терапия е свързано със сериозна реакция на организма; още повече, лечението със стероиди има евентуално благоприятен ефект върху системното възпаление свързано с ифнекциозния процес. Дозата на инхибиторите на калциневрина обикновено се поддържа или само леко се намалява, но отново нека напомним, че всички тези преценки се извършват в динамика.


Не на последно място, при леченето на тези хора в случай на инфекция трябва да се мисли и за лекарствените взаимодействия с терапията, която те вече приемат във връзка с имуносупресията.