Методът първоначално навлиза в клиничната практика за диагностика на неврологични заболявания, а в последствие много по-широко в областта на лечението и неврорехабилитациата. Единствените противопоказания са наличие на метални елементи в областта на черепа (електроди, пластини) или поставен пейсмейкър. Репетитивната транскраниална магнитна стимулация е единствения приложим метод, според всички световни ръководства, за лечение на бременни и кърмещи жени с психични заболявания.


Методът е бързо развиващ се и се прилага при голям брой неврологични и психиатрични заболявания. Натрупва се все по-голям клиничен опит и нарастват във все по-голяма степен терапевтичните възможности. Предпочита се индивидуализиране на стимулационните протоколи като задължителен елемент, водещ до оптимизиране на техниката на стимулация и подобряване на терапевтичния ефект.


Теорията за използването на транскраниална магнитна стимулация в слединсултната рехабилитация е свързана с нейните възможности за изменения на възбудимостта и функционалните взаимодействия на отделните области на мозъчната кора. Статистиката показва, че при наличие на нарушено мозъчно кръвообращение в значителна степен се изменят взаимодействията в зоните – първична моторна, премоторна и допълнителната моторна кора (което са отнася и за двете мозъчни половини – хемисфери).



В литературата се обсъжда влиянието на неинвазивната стимулация на мозъка чрез транскраниална магнитна стимулация на четири основни симптома, които водят до значително инвалидизиране на пациента след нарушение на мозъчното кръвообращение. Това са моторен дефицит, афазия (загуба на способността за говорене или за разбиране на речта), пространствено игнориране (неглект синдром) и постинсултна пластичност.


При Паркинсонова болест е налице добър ефект по отношение на подобряване на моторните функции след прилагане на високочестотна транскраниална магнитна стимулация (в първична моторна и премоторна кора). За разлика от това нискочестотната стимулация води до влошаване на моторните функции и предизвиква удължаване на времето за изпълнение на задачите, както и води до повишаване на ригидността. Това е причината нискочестотната транскраниална магнитна стимулация да не се препоръчва при пациенти с Паркинсонова болест.


Налице е подобрение на движенията след подпрагова стимулация на първична моторна кора с честота 5Hz. Този ефект е налице при стимулиране както на една от хемисферите, така и на двете.


В Русия е публикувано пилотно проучване, което показва ефективността на високочестотната транскраниална магнитна стимулация на хемисферата контралатерално на болката, при лечение на централен постинсултен болков синдром.


Комплексният регионален болков синдром обединява сетивни, двигателни и вегетативно-трофични разстройства, които по-рано са били описвани като „рефлекторна симпатикова дистрофия” или „каузалгия”. Обикновено се развива след микротравми или продължителна имобилизация на крайник (след носене на лонгети, гипс). Болковият синдром е по типа невропатна болка.


При 20% от генерализираните и 60% от фокалните форми на епилепсия се развива резистентност към медикаментите. В метаанализ от 2011г., включващ 164 пациента от общо 11 проучвания е направен извод за достоверно снижаване честотата на пристъпите при нискочестотна стимулация на епилептичния фокус. Добри терапевтични резултати са постигнати при поне 5 стимулационни сесии. Има и случаи с прекратяване на епилептичен статус.


Методът намира приложение и при лечение на зависимости – алкохолна, лекарствена, наркотична. Смята се за най-модерният вид лечение при тези пациенти.


Стимуалцията е одобрена през 2009г. за лечение на депресии и тревожни разстройства. Това е относително нов подход и все още набира популярност. Позволява се използването на конвенционални лекарствени средства в по-ниска доза и дори изключването им на по-късен етап.