Към трахеотомия, както към всяка друга хирургична интервенция, се пристъпва при строги медицински показания, налагащи извършването ѝ. Трахеотомия и трахеостомия са две различни манипулации, реализиращи се при различаващи се обстоятелства:


Трахео- идва от трахея, а томия – разрязване. Тоест, трахеотомията е манипулация, при която през кожен разрез се осъществява отваряне на трахеалната тръба. Обикновено това служи за отстраняване на попаднали в нея чужди предмети, на туморни формации или пък взимане на биопсия – тъканна проба. След постигане на заложената цел интервенцията приключва с възстановяване целостта на трахеалната тръба – тя се затваря.


За разлика от нея, трахеостомията има за цел създаване на трайна комуникация между вътрешността на трахеята и външната среда. Терминът стомия означава именно това. Задача на трахеостомията е чрез поставяне на пластмасова тръбичка (канюла) да се обезпечи въздухопотока към белите дробове.



Трахеостомията обикновено е планова процедура


Известна общественост е придобила ситуацията, в която някой изведнъж по определена причина е спрял да диша и някой друг смелчага се хвърля и с разрез в областта на гърлото и подръчни материали спасява ситуацията.


В действителност обаче извършването на подобно геройство изисква специалната подготовка на обучен специалист – дори повечето лекари не са подготвени за такава спасителна акция.


При такива екстремни ситуации процедурата, към която се прибягва, е не трахеостомията, а коникотомия. При нея чрез разрез в гръгляна в областта на крикотиреоидната мембрана (свързваща щитовидния и крикоидния хрущял) се създава отвор в ларинкса под нивото на гласните връзки.

 
Кога се прибягва до трахеостомия?


Ролята на трахеостомията е да обезпечти безпрепятствен въздушен обмен между белите дробове и околната среда. В този ред на мисли тя е показна при някои ситуации, при които има обструкция (запушване) на горните дихателни пътища.


Механична обструкция може да се дължи на обемни тумори във фаринкса, ларинкса, трахеята или пък такива в хранопровода, които притискат дихателната тръба, механични увреждания на ларинкса и трахеята, двустранна парлиза на рекуренсния нерв (отговорен за мускулатурата на ларинкса) и др.


Обструкцията на дихателните пътища може още да се дължи на задържан секрет или пък неефективна вентилация, както и от двете заедно. Условия за задържане на секрета и неефективна кашлица има при гръдни и коремни операции, бронхопневмония, повръщане и аспирация на стомашно съдържимо както и при коматозно състояние.

 

NEWS_MORE_BOX


Хиповентилацията на алвеолите може да възникне поради лекарствена интоксикация или отравяния, травма на гръдния кош, парализа на гръдната стена, хронични обструктивни белодробни болести като емфизем, ХОББ, ателектаза, астма и др.


Ситуации, които изискват продължителна механична вентилация, може да наложат поставянето на трахеостома. Това цели да се избегне стенозата на дихателната тръба, за която има риск да се случи при продължително интубирани пациенти.


Абсолютни противопоказания за трахеостомия не съществуват. Относителни такива има при особености у пациента, които биха затруднили извършването ѝ – къс и дебел врат, силно изразена шийна спондилоатроза, риск от трудно овладимо кървене (коагулационни нарушения, тромбоцитопения).


Поставянето на трахеостома невинаги е дефинитивно – в много случаи след отстраняване на причината за обструкция на горните дихатели пътища може да се извърши деканюлация и пациентът да се върне към предишния си начин на живот.


Усложнения


Това, че трахеостомирането е животоспасяваща процедура, не означава, че е безопасна такава. Извършването ѝ изисква внимателна техника и спазване правилата на асептиката. Независимо от придържането към добрата практика, възможно е настъпването на усложнения:


Сред опасните ранни усложнения е обилното кървене, пневмомедиастинум и пневмоторакс (попадане на въздух в медиастиналното пространство или в гръдната клетка). Последното би могло да доведе до бърза и застрашаваща живота дихателна недостатъчност – поради невъзможност за разгръщане на белите дробове. Попадането в медиастинума носи риск от медиастинист – винаги сериозна инфекция.


Късните усложнения са свързани с увреда и ерозия на тъканите на трахеята и могат да се демонстрират като стеноза на трахеята или пък трахеоезофагеална фистула – създаване на проход между хранопровода и трахеята. В тези случаи аспирацията на стомашно съдържимо може да е фатална.


Условията на недобра хигиена по време на маниипулацията, както и след това, са един от предразполагащите фактори за развитие на усложнения. Появата на инфекция уврежда тъканите и ги прави податливи към ерозия и некроза.