В условията на температурни промени пик в развитието си бележат най-често респираторните инфекции, тъй като белодробната система е тази, която комуникира на най-първа линия с околната среда. Това е така, защото дихателната система осъществява жизненоважни функции за човешкия организъм, които поддържат неговото здравословно състояние.
При комуникацията си с околната среда често по въздушно-капков път проникват стотици вируси и бактерии. Имунната защита на организма е изградена така, че да не позволява всяка патогенна инвазия да доведе организма до противовес и да създаде предпоставки за нарушаване на неговата функционалност. При някои условия, обаче, организмът придобива спад в имунната си компетенция, което довежда до значителен срив в системата на имунния отговор, което като краен резултат предоставя възможност на чуждородните вирусни и бактериални агенти да инфектират организма. Най-често страдат органите на дихателната система - трахея, бронхи и бели дробове, тъй като те имат директен контакт с вредителите от околната среда при физиологичния акт на дишане у човек.
След проникване на вирусните или бактериални причинители, започват опити за инкорпорация в лигавичната структура на белодробната система. Впоследствие това се съпровожда с изразен оток на лигавицата и отделяне на секрети. Провокиращ фактор за отслабване на имунната компетентност на организма може да бъде подценяване на температурните промени и недобрата защита от ниските температури. Като краен резултат се получава изстудяване на тялото, което се обективизира с начеваща настинка. Това от своя страна намалява бързината и точността на имунния отговор, което предразполага организма към усложнения на баналните настинки и парагрипни състояния.
1. Острият трахеобронхит - защо е толкова често срещана инфекция?
Острият трахеобронхит представлява остро възпаление на лигавицата на трахеята и бронхите. Вследствие на оточните промени, лигавицата набъбва и се покрива със секрет, който има протективна функция. В някои случаи този секрет може да бъде гноен при директна инкорпорация на бактериални агенти. Като провокиращи фактори за развитие на остър трахеобронхит се отбелязва вдишването на сух, студен или замърсен въздух, попадането на бактерии и вируси при различните имунокомпрометирани респираторни инфекции, като грип, коклюш, рубеола, дифтерия и инфекции със стрептококи и стафилококи. В етап на развитие на заболяването се поразяват първоначално трахеята и бронхите, а впоследствие инфекцията се спуска и обхваща средните и най-малки бронхиоли.
2. Клиничната картина на заболяването е много специфична
При по-леко протичащите форми може да се срещнат само стандартните и банални оплаквания за слабост и обща отпадналост, суха и продираща кашлица, както и промени в телесната температура. При средно-тежко протичащите форми кашлицата може да бъде силно болезнена и раздираща, придружена с обилно отделяне на храчки, които имат много гъста консистенция и промяна в цветовата си характеристика. Дишането на болния може да бъде учестено, което е реакция на компенсация на кислородния глад, който се развива вследствие на възпалителните промени по лигавицата на дихателната система и съответното намаление на кислородния дебит, който постъпва в организма при нормално вдишване. Телесната температура може да достигне стойности до и малко над 38 градуса, а друга важна характеристика на този стадий в инфекцията е появата на задух и непрекъснатата нужда болният да лежи в полу-легнало състояние.
При тежките форми на инфекцията кашлицата е силно болезнена и влажна, придружена с отделяне на обилно количество храчки, които имат жълто-зеленикаво оцветяване. Телесната температура може да достигне стойност между 38,5 до 40 градуса. Забелязва се обща отпадност, понижена двигателна активност и депресия, които са придружаващи симптоми към основните, които характеризират дихателната инфекция.
Характерно за развитието на заболяването е, че след няколко дни може да претърпи пълен обрат и да доведе до облекчаване на клиничната картина без специфична терапия.
3. Кой е най-подходящият избор на медикаменти?
Важно в условията на тези инфекции е да се отграничи без помощта на скъпоструващи изследвания наличието на вируси или бактерии във възпалителната генеза. Характерното при вирусно-обусловените инфекции е, че температурните промени на тялото са значително малки, а по стандарт трябва да липсват. Златен стандарт в лечението на леките форми на вирусни инфекции е приложението на препарати от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, като ибупрофен, аспирин, метамизол или парацетамол, за овладяване на неприятните симптоми на втрисане и обща отпадналост. Към терапевтичната схема може да се приложи инозин, който е класически имунен стимулатор и подпомага дейността на имунната система на организма. Също така е препоръчително да се приема обилно количество течности, като за предпочитане е чистата вода и чайове.
Повишената телесна температура и отделянето на жълто-зеленикави храчки подсказва за наличието на бактериални патогени, които унищожават лигавичната повърхност и предизвикват обилно гноеобразуване. В този порядък средство за избор е приложението на антибиотична терапия. Препоръчват се в началния период да се използват широкоспектърни представители, каквито са антибиотиците от групата на пеницилини и цефалоспорини, а при липса на положителен резултат от лечението, може да се извърши микробиологично изследване на секрет от трахеята и съответно да се промени избраният препарат спрямо положената антибиограма за чувствителност на вредителите.
