Заушка се използва като синоним на заболяването ендемичен паротит. Като цяло заболяването има доброкачествено протичане и прогнозата за излекуване, без усложнения, е добра. Причинителят на заушката често предизвиква ограничени епидемии в рамките на един колектив - детски градини или училища.
Заболяването представлява остра антропоноза, тоест източник и резервоар на инфекцията са само и единствено хората. Вирусът показва афинитет към околоушните слюнчени жлези. В тях се развива възпалителен процес, който води със себе си и съответната симптоматика.
Заразяването се осъществява по въздушно-капков път – пръски от слюнка, които се отделят при кихане, кашляне и говор. Инкубационният период е в рамките на 10-15 дни, взависимост от състоянието на имунната система. След преболедуване се осигурява доживотен имунитет.
Като цяло паротитният вирус е устойчив във външна среда. След проява на първите клинични симптоми, слюнката на болен е заразна в следващите 6 седмици. Заболяването е с висока контагиозност (способност за заразяване на лица, които нямат изграден имунитет срещу вируса).
Болните са най-заразни през времето, в което слюнчените жлези започват да се подуват. Боледуващите са най-често деца. Епидемичният паротит се характеризира с изразена сезонност. Това са основно първите пролетни месеци – март и април.
Вирусът прониква през горните отдели на дихателните пътища – нос и устна кухина. След това се разпространява в близките лимфни възли и навлиза в кръвта. По този начин си осигурява директен път до жлезите с външна секреция и до централната нервна система.

Какви са симптомите, с които се характеризира заболяването?

Около половината от заболелите не проявяват специфичните симптоми на заболяването. При някои от тях то протича или безсимптомно или с леко неразположение, което наподобява грипоподобни симптоми.
В началото заболяването започва с лека отпадналост, повишаване на температурата и главоболие. По-късно започва усещане за лека болка около ушите или дискомфорт в тази област. Постепенно жлезите се увеличават двустранно. При допир те са мековати, болезнени, а кожата над тях е топла, опъната и лъскава.
NEWS_MORE_BOX
За няколко дни жлезите се увеличават прогресивно, а заедно с тях се получава и регионален лимфаденит (подуване на лимфните възли, вследствие възпалението). В някои литератури лицето се описва като наподобяващо това на хамстер, поради получаващия се оток в областта на ушите.
Болните се оплакват от сухота в устата, тъй като отделянето на слюнка е силно намалено. Освен това има специфични точки, където при оказване на натиск, болните изпитват силна болка. Една от точките се намира в края на челюстта, където тя се захваща чрез ставно съчленение за черепа.

Какви усложнения могат да се получат след преболедуване?

Рядко, но все пак не за пренебрегване е серозният менингит, вследствие паротит. След 4-5 дни от началото на проява на симптомите, телесната температура започва да се повишава, а заедно с това се появява и главоболие. Малко по-късно се проявява вратна ригидност (болка и схващане на врата-до невъзможност за движение), чувство за гадене и повръщане.
Друго по-рядко усложнение е възпалението на тестисите-орхит. За съжаление при ненавременно диагностициране и адекватно лечение, голяма част от болните (35-50%) могат да развият атрофия на тестисите и съответно стерилитет.
Рядко може да бъде засегнат и панкреаса, като симптомите се изразяват в гадене, повръщане и диария.
Заушката може да бъде сгрешена и с други заболявания като грип, СПИН и други вирусни инфекции. Освен това орхитът може да наподобява възпаление на тестиса, в следствие торзия.
Няма специфична терапия за лечение на паротита. Прилагат се антипиретици, обезболяващи и даване на обилно количество течности.