Топлинният удар може да се разглежда като най-сериозното болестно състояние, свързано с невъзможността на тялото да се справи с топлината.

 

Може да се дефинира като телесна температура над 40 градуса по целзий.


 

Видовете топлинен удар са два. Първият е свързан с физически усилия при млади хора в среда с висока температура. Вторият вид е несвързан с физическо усилие и може да засегне много хора в преклонна възраст, хронично болни и малки деца по време на периоди с необичайно високи температури на околната среда, за даден регион или сезон или затворено пространство.


Топлинният удар е спешно състояние, което носи риск от смъртен изход, ако лечението се забави.

 

В идеални условия човешкото тяло има способността да се адаптира към ниски и високи температури на околната среда, запазвайки постоянна телесна температура чрез топлоотдаване или топлообразуване. Когато процесите на топлообразуване и задържане на топлина надделеят над топлоотдаването в среда с висока температура, телесната температура постепенно се повишава, водейки нарушения.

 

Началните симптоми на прегряването може да включват обрив, изгаряне, оток на кожата, мускулни крампи, тетания, синкоп, изтощение. Най-тежкото нарушение се презентира като топлинен удар.

 

Когато се наруши равновесието в организма и телесната температура се повиши достатъчно, на клетъчно ниво в тъканите и органите протеините се денатурират, фосфолипидите и липопротеините се дестабилизират, мембранните липиди се втечняват. В организма се отделят възпалителни цитокини, интерлевкини и heat shock протеини (HSPs).

 

Последните помагат на клетката да издържи на топлинния стрес, затова индивидуални отклонения в експресията на тези протеини, могат да допринесат за развитието на топлинен удар. На микро съдово ниво всички тези промени водят до сърдечен колапс, системен възпалителен отговор, активиране на коагулационната каскада, многоорганна недостатъчност и смърт.

 

Топлообразуването се случва в тялото дори при покой и е резултат от базалните метаболитни процеси, те произвеждат 1 kcal/kg/h топлина. Когато човек извършва физически усилия, тялото му би могло да произведе 1000 kcal топлина за един час. При болестни състояния, които са свързани с фебрилитет, също така при тиреотоксикоза, сепсис и други, телесната температура също се повишава неимоверно. Съответно, ако са нарушени механизмите за топлоотдаване, и механизмите за терморегулация (от централната нервна система), лесно се стига до прегряване и топлинен удар.

 

Човешкото тяло може да приема и топлина от околната среда чрез конвекция, излъчване и провеждане, което допълнително усложнява нещата. В нормални условия организмът се стреми да отделя топлина в противовес на образуването и задържането ѝ. Тези процеси се контролират от хипоталамуса, който действа, най-просто казано като термостат и поддържа постоянна телесна температура, въпреки външните условия.

 

Когато температурата на околната среда се повиши, сърдечният дебит се повишава, периферните съдове в кожата се разширяват и кръвният ток към нея се повишава, достигайки 8 л на час, стимулират се потните жлези. По този начин се случва топлоотдаването.

 

При висока влажност на въздуха - 75% потоотделянето не се случва, особено, ако човек не е приспособен към тези условия. Това неимоверно покачва риска от топлинен удар. В най-голям риск са децата, възрастните хора, хората с хронични сърдечносъдови заболявания, които не могат да компенсират промените в околната среда, хората приемащи симпатикомиметици, диуретици, бета блокери, калциеви антагонисти, активно движещи се млади хора, които не са аклиматизирани към високи температури, хора с хипертиреоидизъм и др.


При топлинен удар забавянето на охлаждащата терапия качва риска от смъртност на 80%, а незабавното оказване на първа помощ при топлинен удар го намалява с 10%. От ключово значение е профилактиката. 

 

При големи жеги децата, възрастните хора и хората с хронични заболявания трябва да прекарват най-горещите часове от деня на сянка, по възможност често да правят почивки в хладно помещение, да избягват употребата на алкохол, да носят шапки или чадъри, да приемат течност, но не когато усетят жажда, а постоянно през деня и т.н.

 

Топлинният удар може да засегне и млади активни спортисти.

 

Най-ранните симптоми включват гадене, повръщане, диария, мускулни крампи, коремни крампи, замайване, задух, силно главоболие. Следват отпадналост, обърканост, синкоп, загуба на съзнание, повишена телесна температура (хипертермия над 40 градуса целзий), често липсва потене особено при възрастни пациенти. При тях често се срещат объркване, делюзии, халюцинации, стига се и до кома. Гърчове, опистотонус, засягане на черепно-мозъчни нерви, атаксия, тремор, дизартрия, нистагъм също могат да се наблюдават, както и тахикардия и хипотензия, а изследването на артериална кръв показва респираторна алкалоза, наблюдава се и лактатна ацидоза.

 

Други чести усложнения са хипогликемия,  хипо- и хиперкалиемия, чернодробно увреждане и хепатална кома, бъбречно увреждане, кръвоизливи и разстройства в коагулацията, мозъчен и белодробен оток, сърдечен колапс, кървене от гастроинтестиналния тракт, рабдомиолиза, ДИК синдром и т.н. Към топлинния удар най-чувствителна е нервната система, а първи умират невроните в малкия мозък. Увредите на нервната система могат да доведат до трайни увреждания като атаксия, хеми - и квадрипареза и други. Състоянието засяга всички органи и системи в тялото, ето защо е важно да го предотвратим, ако можем, да го разпознаем рано и да действаме бързо.

 

Библиография:
    1. [Guideline] Lipman GS, Eifling KP, Ellis MA, Gaudio FG, Otten EM, Grissom CK. Wilderness Medical Society practice guidelines for the prevention and treatment of heat-related illness. Wilderness Environ Med. 2013 Dec. 24(4):351-61.
    2. Bouchama A, Knochel JP. Heat stroke. N Engl J Med. 2002 Jun 20. 346 (25):1978-88.
    3. Centers for Disease Control and Prevention. Climate Effects on Health. Available at  April 18, 2016; Accessed: October 22, 2018.
    4. Centers for Disease Control and Prevention. Extreme Heat: A Prevention Guide to Promote Your Personal Health and Safety. September 22, 2015; Accessed: July 6, 2016.
    5. Gronlund CJ. Racial and socioeconomic disparities in heat-related health effects and their mechanisms: a review. Curr Epidemiol Rep. 2014 Sep 1. 1 (3):165-173.
    6. O'Neill MS, Zanobetti A, Schwartz J. Disparities by race in heat-related mortality in four US cities: the role of air conditioning prevalence. J Urban Health. 2005 Jun. 82 (2):191-7.
    7. Heat illness among high school athletes --- United States, 2005-2009. MMWR Morb Mortal Wkly Rep. 2010 Aug 20. 59(32):1009-13.