1.  Пеницилин

През 1928 г. шотландският учен Александър Флеминг изучава Staphylocossus aureus бактерията, която предизвиква хранително отравяне. На паметния за медицината 28 септември 1928 г. той идва на работа в лабораторията си и забелязва, че без да иска е оставил петриева паничка, съдържаща Staphylocossus, отворена. Той вижда, че в паничката е започнала да се развива плесен. Около плесента, в радиус от няколко милиметра, като ореол, е спрян растежа на бактериите. Флеминг веднага осъзнава, че плесента продуцира биологично активно вещество, което убива или потиска бактериите.

 


Плесента е Penicilium notatum, а филтратът от нея е наречен пеницилин. Настъпила е ерата на антибиотиците. Тя, обаче, съвсем не започва стремително. Дълго време активната субстанция не може да бъде изолирана и получена в чист вид. В началото Флеминг смята, че филтратът може да служи като дезинфектант, но не и като лекарство, защото се опасява, че активното вещество ще се разпада в организма прекалено бързо.

 

Едва през 1945 г. Флори и Чейн изолират субстанцията. Тя получава името пеницилин, което е „отнето“ от филтрата от плесента. Същата година е установена и химичната структура на пеницилина. Той бързо се превръща в най-използвания антибиотик, родоначалник на голям брой производни.

 

Значението на пеницилина и последвалите го антибиотици е неизмеримо. Още преди изолирането му в чист вид, по време на Втората световна война, той спасява огромен брой ранени войници, които са покосени от инфекции на раните. След като масовото му производство става възможно през 1945 г., той се превръща в задължителен артикул във всяко спешно отделение или полева болница. Случайното откритие на Флеминг спасява неизброимо много хора.

 

2.  Виагра (силденафил)

 

Любопитното за нея е, че първоначално е предназначена за съвсем друго показание – белодробно сърце. Заболяването представлява трайно повишаване на артериалното налягане в белодробната артерия. Изследователи в Pfizer я изпитват върху доброволци, надявайки се лекарството да отпусне мускулните влакна в стените на кръвоносните съдове, което би довело до понижаване на налягането в съдовете. Резултатите, обаче, са незадоволителни и учените са готови напълно да изоставят продукта, когато започват да валят съобщенията за „странен“ страничен ефект – доброволците от мъжки пол докладват за чести ерекции...

 

На старшия изследовател Крис Уейман е възложено да установи какво всъщност се случва, в период, когато все още не съществува перорално лечение за еректилната дисфункция. По това време алтернативите са инжекции в пениса или имплантиране на протеза. Уейман установява, че активното вещество – силденафил цитрат, отпуска съдовете в пениса, което води до появата на ерекция. Той веднага осъзнава, че се е натъкнал на нещо изключително.

 

Продуктът е пуснат на пазара през 1998 г. и бързо измества много по-неприятните за прилагане терапии от пазарната ниша, превръщайки се в един от най-продаваните продукти за всички времена.

 

3.  Варфарин

 

Понастоящем варфаринът е най-широко използваният антикоагулант в света – прилаган е на милиони пациенти, прекарали инфаркт, инсулт или застрашени от съдови инциденти.

 

Пътят му започва през двайсетте години на миналия век, когато фермери в САЩ и Канада забелязват, че добитъкът им измира от необясними кръвоизливи. Ветеринари започват да търсят причините. Прави им впечатление обстоятелството, че всички засегнати животни са били хранени със сено, съдържащо загнили стръкове от жълта комунига. Започват химични изследвания, които показват, че в свежото растение се съдържат съединения, наречени кумарини. По-нататъшни изследвания показват, че кумарините, след ферментиране, се превръщат във вещества, които възпрепятстват кръвосъсирването. Първото такова съединение, открито в загниващи стъбла от жълта комунига, е дикумарол.

 

Той бързо се превръща в най-успешния до тогава антикоагулант. Проучванията над кумарините, за щастие, не свършват с превръщането му в лекарствен продукт. Синтезирани и изучени са голям брой негови аналози, един от които е именно варфарин. Първоначално бива прилаган успешно като отрова за мишки, но скоро терапевтичният му потенциал излиза на преден план. Оказва се, че той е по-ефективен и безопасен при профилактиране на тромбоза от дикумарола, поради което го заменя бързо.

 

Любопитно е, че един от първите хора, приемали варфарин като антикоагулант, е американският президент Дуайт Айзенхауър. Той получава инфаркт през 1955 г. и започва прием на варфарин същата година - една година след пускането му на пазара.

NEWS_MORE_BOX

 

4. И още за...

 

Макар че не е лекарство, откриването на LSD – прочутата халюциногенна дрога, също може да се нареди в групата на случайно откритите субстанции.

LSD е синтезирано за пръв път от швейцарския химик Албърт Хофман през 1938 г., като част от програма, търсеща производни на ергоалкалоидите с медицинско приложение. Едва пет години по-късно са установени психоактивните му свойства, когато Хофман случайно поглъща неизвестно количество от субстанцията. Той изпитва странно усещане, след което синтезира достатъчно големи количества, за да може добре да опише ефектите й. На 16 април 1943 г. той приема 250 микрограма - става замаян и се прибира у дома. На връщане кара колело, по време на което започва да усеща халюциногенните ефекти на LSD. Преживяването е подробно описано в лабораторния му дневник. След като си прибира у дома, той се опитва да заспи. Лежейки в леглото си със затворени очи, той вижда „фантастични картини, невероятни форми с пъстри цветове“.

 

Хофман смята, че мощните ефекти на новата субстанция ще й отредят място сред най-използваните психоактивни лекарства. Това убеждение се оправдава само частично, след като през 1968 г. притежанието и употребата на LSD са обявени за незаконни в САЩ. Не след дълго, всички останали страни по света забраняват употребата му. Хофман, обаче, наистина се оказва прав, че LSD ще бъде сред най-употребяваните психоактивни субстанции...