1. Тютюнопушене

Тютюнопушенето е не просто скъп и безполезен, но и убиващ здравето навик. В крайна сметка 9 от 10 случая на рак на белия дроб са асоциирани с тютюнопушене, т.е. не пушейки, Вие намалявате шанса си за рак на белия дроб с 90%. Често се забравя, че освен от рак на белия дроб, тютюнопушенето увеличава многократно риска и от рак на стомаха, устната кухина, ларинкса и др.

 


Други неблагоприятни ефекти на тютюнопушенето са – хипертонията, атеросклерозата, увеличаване многократно риска от инфаркт на миокарда и инсулт. С времето възникват и различни белодробни усложнения – ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), която е комбинация от емфизем и бронхит.

 

Тютюнопушенето, освен респираторната и сърдечносъдовата система, засяга и фертилитета, както и сексуалната активност. Инфертилитетът има два пъти по-висока честота при пушачи, в сравнение с непушачи. При жени, които пушат, менопаузата настъпа до 5 години по-рано поради загуба на яйцеклетки. При мъже се наблюдава еректилна дисфункци и намаляване броя на сперматозоидите в еякулата и тяхното качество. Либидото е понижено и при двата пола. Списъкът не се изчерпва дотук.

 

Независимо от всички отрицателни ефекти на тютюнопушенето, само едно състояние в медицината, по все още неясни механизми, се подобрява от тютюнопушене и това е улцерозният колит. При релапс, пациентите влизат доста по-бързо в ремисия, ако пушат и се наблюдава подобрение в симптоматиката. Вероятната причина е имуносупресивното действие на тютюнопушенето. Неясно как обаче, тютюнопушенето, обратно, влошава болестта на Крон, която също принадлежи към т.нар. инфламаторни интестинални заболявания заедно с улцерозния колит.

 

Ако спрете да пушите още днес, само след 20 минути сърдечната честота ще се понижи, а след 12 часа плазмените нива на въглероден оксид ще се нормализират също. След 2 седмици до няколко месеца рискът ви от инфаркт на миокарда започва да се редуцира значително и се подобрява белодробната функция. След 1-9 месеца симптомите на хроничен бронхит (кашлица и задух) намаляват.

 

Една година след като спрете да пушите рискът от коронарна болест намалява наполовина, в сравнение със същия при пушач. След 5 до 15 години след отказ от тютюнопушенето, рискът от мозъчен инсулт се нормализира. След 10 години рискът от рак на белия дроб е същият като при непушач – намалява рискът и от рак на стомаха, устата, хранопровода, бъбреците и др. След 15 години, рискът ви от коронарна болест е същият като при непушач.

 

2. Алкохол

Трудно е да се каже какво е „нормалното“ количество алкохол, което се приема за безвредно за здравето. Според СЗО за мъже максималното нормално количество е 2 стандартни алкохолни напитки дневно, а за жени 1. Това обаче далеч не е така, може да ви каже всеки един гастроентеролог. Почти всеки един човек, който употребява алкохол има стеатоза в различна степен. Достатъчно е да спрете да употребявате алкохол, за да се редуцира тя. Но това далеч не единственият вреден ефект на алкохола.

 

Освен увреждащото му действие върху черния дроб, което може да приключи с цироза и смърт, други ефекти са алкохолният панкреатит, алкохолна зависимост, алкохолна невропатия, намаляване абсорбцията на вит. B12 и съответно пернициозна анемия с всичките ѝ последствия, пептична язва, повишен риск от кардиоваскуларни заболявания, имуносупресия, инфертилитет, увреждане на плода и др.

 

Нови данни показват, че честотата на раждане на деца с кардиоваскуларни малформации е 44% по-висока при бащи мъже, които са употребявали алкохол последните 6 месеца. Рискът нараства правопропорционално с увеличаване консумацията на алкохолни напитки. При жени, консумирали алкохол преди забременяване, рискът от кардиоваскуларни малформации за плода е с 16% по-висок. При двама родители консумирали алкохол месеци преди забременняването, рискът се комбинира и нараства многократно.

 

3. Транс мазнини

Транс мазнините са, бих казал, новият бич на съвременното общество. Те се съдържат в почти всички фабрикати и полу-фабрикати (шоколади, вафли, снаксове, маргарин, изкуствени колбаси и много др.), навсякъде където се съдържа палмово и кокосово масло. Те влошават липидния профил, увеличават нивата на т.нар. „лош холестерол“ – LDL, VLDL и намаляват нивата на „добрия“ HDL; формират атероматозни плаки в съдовете и в крайна сметка водят до исхемична болест на сърцето, увеличават многократно риска от инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт. Веднъж формирали се плаките, невъзможно е тяхното изчезване.


4. Физическа активност

През последните години тенденциозно с урбанизирането на живота, нараства дялът на хората със заседнал начин на живот. Заседналият живот увеличава многократно риска от различни състояния – обезитет, диабет втори тип, хипертония, дълбока венозна тромбоза, белодробна тромбемболия, исхемична болест на сърцето и много др. Под физическа активност не разбирайте, че е необходимо да станете олимпийски шампиони в някоя дисциплина – напълно достатъчно е дори едно бързо по-дълго ходене през ден. Бавното ходене обаче не върши работа в кардиологията.

 

5. Плодове и зеленчуци

Освен заседналият начин на живот, трансмазнините и стресът, за урбанизирания живот е характерен ниският прием на фибри, плодове и зеленчуци. Това има значение за почти всички системи в тялото ни – сърдечносъдова, нервна, храносмилателна, отделителна и др. В един по-близък план, това което се случва е хронична умора, констипация, диспепсия, непродуктивност, често боледуване и др. В по-дълъг план нараства рискът от редица състояния – кардиоваскуларни инциденти, рак на дебелото черво и гастро-интестинални усложнения, уратни конкременти и др.