Като цяло жените са по-предразположен към уроинфекции, поради по-късата дължина на уретрата – при мъжа по-голямата дължина дава възможност за по-добро „миене“ на отделителния тракт. Рецидивиращите уроинфекции са проблем, който не бива да бъде подценяван и трябва активно да се изключат подлежащи причини за тях. Най-честият причинител на уроинфекции е E. coli – грам-отрицателна бактерия.

 

1. Изолиране на причинител и адекватно лечение


При всички случаи в 21 век емпиричното лечение на инфекции е неадекватен и остарял подход, който е предпоставка за възникване на бактериална резистентност, непълно излекуване на инфекциите, наслагване на биофилм, хронифициране и рецидивиране. Затова на първо място в третирането на уроинфекциите трябва да поставим урокултурата, изолирането на конкретен причинител и лечение по антибиограма достатъчно продължително.

 

Най-често в лечението на уроинфекциите се използват хинолони, но напоследък все по-често се появяват резистентни щамове. Важно за хинолоните е, че в сравнение с други класове антибиотици, те по-често са отговорни за clostridium difficile инфекция, затова е важно при терапията с хинолони, а и с кой и да е друг антибиотик, да се прилага продължително пробиотично лечение и при възникване на остра продължителна диария да се преустанови лечението.

 

Друг важен елемент в лечението с хинолони е удължаването на QT-интервала – затова те трябва внимателно и под лекарско наблюдение да се прилагат особено при по-възрастни пациенти и такива с кардиоваскуларни заболявания. Третият важен елемент в лечението с хинолони е пациентът да поограничи физическата си активност по време и около месец след лечението, особено ако е активен спортист, поради риска от фрактури, руптури на сухожилия и др. при тежки натоварвания.

 

2. Полово-предавани болести

При установяване на полово-трансмисивни причинители за уроинфекция (Neisseria gonorrhoeae, Chlamydia trichomatis, Trichomonas vaginalis, Mycoplasma, Ureaplasma и др.) е важно да бъдат лекувани и тествани и всички сексуални партньори на пациента. В това отношение на Запад деликатната ситуация е по-организирана, тъй като на места самите болнични заведения се свързват с партньорите на пациента и ги уведомяват.

 

3. Атипични причинители

Някои причинители на уроинфекции – хламидия, трихомонас, микоплазма, псевдомонас и др. са по-нетипични. Първите три например не се откриват при класическо културелно изследване, затова при липса на причинител и налична симптоматика е важно да бъдат изключени и търсени активно. Дори не е лошо да бъдат по принцип търсени активно при всички пациенти – хламидията например е безсимптомна инфекция при около 80% от жените и около 60% от мъжете, а нелекувана във времето може да доведе до стерилитет.

 

4. Външни причини за рецидивиращи уроинфекции?

Рецидивиращите уроинфекции и особено когато става дума за по-атипични причинители винаги трябва да бъдат червен флаг в ума на лекаря, че е възможно да има екстраорганни причини за такива инфекции – диабет, неоплазии, туберкулоза и др. Подробната анамнеза и статус, евтини и прости изследвания като серумната глюкоза, ПКК и рентгенова снимка на бял дроб или пробата на Манту са скринингови варианти при суспектни подозрителни рецидивиращи инфекции.


5. Диуретични чайове и билки

Абсолютно доказан ефект, но безсмислен и недостатъчен при липса на адекватно антибиотично лечение, имат различни диуретични чайове и билки – червена боровинка, мечо грозде, бяла бреза, хвощ и др., които подобряват симптоматиката, намаляват паренето при уриниране, увеличават диурезата и оказват антисептичен ефект по хода на отделителния тракт. Важно е да се знае, че самостоятелното самосиндикално приложение на такива чайове без антибиотична терапия може да замаскира и хронифицира инфекцията.

 

6. Нестероидни-противовъзпалителни средства

НСПВС (ибупрофен, кетопрофен, диклофенак, декскетопрофен и др.) много добре повлияват болката и паренето при уроинфекции и се прилагат много ефективно, но приложението им трябва да бъде и внимателно, без да се превишава допустимата дневна доза и не за дълго, тъй като НСПВС могат да причинят интерстициален нефрит.

 

7. По-големи количества вода

Наред с приложението на диуретични чайове и антибиотична терапия е важно пациентът да приема и по-големи количества вода (поне 2-2,5 л/ден), за да избегне дехидратация и да подобри диурезата.

 

8. Предпазване от простуда

Винаги сте се смеели на баба си, която ви казваше да си пазите топло на кръста и краката, но нямате идея колко права е била. При уроинфекции е много важно пациентът да се предпазва от простуда и да има дебел слой плат на кръста, ако излиза в студено време. Абсолютно непрепоръчително е и ползването в басейни и още повече море, в което всички знаем колко тонове фецес се излива – който, между другото, е основен разпространител на E.coli, уроинфекции и гастро-интестинални инфекции. Горещите душове и бани вкъщи също подобряват симптоматиката при уроинфекции и бъбречно-каменна болест, разбира се, в съчетание с традиционната терапия. Бабините прости съвети в много случаи са полезни – стига да се прилагат в комбинация с адекватно лечение.

 

9. Ехография

Ехографията е задължителен елемент при първоначален преглед на пациента и по преценка на специалиста може да се премине и към венозна урография или компютърна томография, която показва не само морфологията, но и функцията на отделителната система. Някои ембрионални дефекти в развитието на бъбреците като двойна дренажна система, подковообразен бъбрек, S-образен бъбрек и др. могат да бъдат причина за чести рецидивиращи инфекции, интермитентни болки и др.

 

10. Бъбречно-каменна болест

Нефролитиазата също може да бъде причинител на рецидивиращи уроинфекции. Нелекувана във времето може да причини хидронефроза, тотална обструкция и остра или хронична бъбречна недостатъчност. Затова е важно да бъде установявана и лекувана навреме.